Читать «Стрихнин в супата» онлайн - страница 4

Момичето потръпнало.

— И още преди да се усетиш, тя ще е с нас. Не я познаваш. В мига, в който получи картичката, ще довтаса където и да сме, ще те метне през коляното си и ще те нашляпа с четката за дрехи. А видя ли те метнат през маминото коляно, налаган с четка за дрехи, вече едва ли ще изпитвам като теб предишните чувства. Само ще си развалим медения месец.

Сирил се намръщил. Ала човек, прекарал живота си в приемане на всевъзможни горчиви лекарства и хапове, е непоправим оптимист.

— Тогава изходът е един — да се срещна с майка ти и да се опитам да я вразумя. Къде е тя сега?

— Замина тази сутрин при Уигъмови в графство Съсекс.

— Прекрасно. Много добре ги познавам. Постоянно ме канят да се отбия при тях, когато намеря за добре. Ще им телеграфирам и ще взема вечерния влак. Най-прилежно ще се подмазвам на майка ти и ще се опитам да поправя неблагоприятното мнение, което си е съставила за мен. А щом подготвя почвата, веднага ще я цапардосам с новината за нашия годеж. Може да се получи нещо. Може и нищо да не се получи. Но така поне имаме някакъв шанс.

— Но ти си тъй нерешителен, Сирил. Толкова си свит, хрисим и свенлив. Как ще се справиш с подобна задача?

— Любовта ще ми вдъхне сили.

— Смяташ ли, че е достатъчно? Я си спомни какво представлява майка ми. Дали няма да ти помогне чаша с нещо подкрепително?

Сирил не бил убеден.

— Лекарят ми забранява всякакъв алкохол. Повишавам кръвното налягане.

— Е, като се видиш с майка ми, ще имаш нужда от всичкото кръвно налягане, което успееш да събереш, и колкото по-високо, толкова по-добре. Искрено те съветвам да се заредиш преди срещата.

— Добре — кимнал замислено Сирил. — Може и да си права. Щом казваш, така да бъде. Довиждане, ангел мой.

— Довиждане, любов моя. Нали ще си мислиш за мен през целия ден?

— През всяка минута на деня. Или почти. Защото, нали разбираш, купих си „Стрихнин в супата“ — последната книга на Хорейшоу Слингзби, и от време на време ще се потапям в нея. Но през останалото… Впрочем, чете ли я?

— Още не. Купих си я, но мама я взе със себе си.

— Така ли? Е, ако искам да успея за вечеря, трябва да тръгвам. Довиждане, обич моя, и никога не забравяй, че Гилбърт Глендейл от „Липсващият пръст“ спечели любимото момиче напук на двамата тайнствени удушвачи и бандата на Черния мустак.

Той я целунал нежно и хукнал да си стяга багажа.

„Баркли Тауърс“ — имението на сър Мортимър и лейди Уигъм — било на два часа с влак от Лондон. Потънал в мисли за Амелия и в първата глава на „Стрихнин в супата“, Сирил не усетил как минало това време. Толкова се бил вглъбил, че разбрал къде се намира едва когато влакът потеглил от Баркли Реджис — гарата, на която трябвало да слезе. В последния момент успял да скочи на платформата.

А тъй като бил взел експреса от пет часа, не само пристигнал в „Баркли Тауърс“ навреме за вечерята, но дори сварил и животворните аперитиви.