Читать «Сбогом на всички котки» онлайн - страница 6

— Да, наистина — съгласила се майка й. — При мен ще е на по-безопасно място.

— Ама аз… такова… — изблеял Фреди.

Далия Прендърби си поела въздух през стиснати зъби.

— Вярно казват хората — изсъскала тя, — че можеш истински да опознаеш мъжа едва когато го видиш в собствената си къща.

— Това пък какво значи?

— Нищо.

И тя станала, отишла при пианото, запяла с отчужден вид бретонски народни песни, а Фреди запрелиствал семейния албум с ликовете на „Леля Емили на плажа в Ландъдно, 1893 г.“ и „Братовчедът Джордж на карнавал“.

Така продължила кротката и мирна вечер в уютния дом, додето най-сетне лейди Прендърби не изсвирила отбой и Фреди можел спокойно да отпълзи в стаята си и там на спокойствие да си ближе раните.

Сигурно смятате, че докато се изкачвал по стълбите със свещ в ръка, Фреди бил умислен единствено за своята Далия. Нищо подобно. Той бил отделил вече нужното внимание на очебийната й сръдня, така че в момента умът му бил изпълнен предимно с приятната и утешителна мисъл, че най-сетне неговият жизнен път и този на животинския свят в Мачъм Чешингс ще се разминат. Той, така да се каже, поемал по горния друм, докато на тях предоставял всички останали. Защото, казвал си, независимо от условията, преобладаващи в трапезарията, салона и останалите помещения, неговата спалня е оазис, изцяло лишен от присъствието на котки от всякаква порода.

Злощастният епизод от преди вечеря обаче още смъдял, така че се свлякъл на четири крака и ревностно изследвал всички кътчета на стаята. Ала взорът му не срещнал кьорава котка. Изправил се облекчено с весело „трала-ла“ на уста. Ала още не бил свършил първия куплет на песничката, когато отзад някой взел басово да му приглася и обръщайки се по посока на гласа, Фреди съзрял върху леглото си великолепна немска овчарка.

Фреди изгледал псето. Псето изгледало Фреди. Въздухът се наелектризирал от напрежение. Един поглед стигал, за да разбере, че не много далечният роднина на степните вълци не бил особено наясно с положението и очевидно гледал на Фреди като на досаден натрапник, нахълтал с груба физическа сила в личните му покои. Отношението му към нашия приятел било явно неодобрително. Не го изпускал от жълтия си поглед, а горната му бърна била оголила огромни предимно кучешки и крайно остри зъби. Освен това носът му потръпвал подозрително, а гласните му струни имитирали под сурдинка далечна гръмотевична буря.

Фреди не бил съвсем наясно как се постъпва в такива случаи. И дума не можело да става, че ще се пъхне между чаршафите с подобен канибал върху юргана си. А да прекара нощта, свит на кълбо в някое кресло, противоречало на цялата му любяща удобствата природа. Затова постъпил най-благоразумно предвид обстоятелствата: промъкнал се заднишком на балкона и заоглеждал прозорците на къщата, за да види дали някъде на проблясва светлина и не се крие някой, който да се юрне презглава на помощ с пълни шепи съчувствие и утеха.

Съвсем наблизо наистина се виждал осветен прозорец, така че той проточил врат и кротко повикал: