Читать «Сбогом на всички котки» онлайн - страница 8

Чувството на озадаченост, което Фреди изпитал спрямо естеството на новопристигналия, се споделяло, както се оказало, и от немската овчарка. След като повдигнала вежда в знак на недоумение, тя се смъкнала от леглото и отишла да провери на място що за явление е това. Протегнала неуверено лапа, преобърнала натрапника по гръб и свела нос да го подуши.

Най-добрите й приятели сто на сто биха я посъветвали никога да не предприема подобна постъпка. Защото пекинезите са опасни главорези, особено ако са от женски пол, какъвто бил случаят. Те гледат живота право в очите и порицават всяко интимничене, без много да се двоумят. Последвал взрив и миг след това овчарката вече се носела по коридора с подвита опашка, преследвана по петите от пекинезчето. До Фреди достигнали звуците на отшумяващата битка, които били нежна музика за слуха му. Ако питате него, овчарката си го търсела и си намерила майстора.

Не след дълго пекинезчето се завърнало, избърсало потта от челото си, застанало под гардероба и замахало с късата си опашка. Фреди решил, че тръбата е изсвирила отбой и вече може да слезе от гардероба. Което и сторил.

Първото, което направил, било да затвори вратата, второто — да се побратими със спасителката си. Той е от хората, които са убедени, че всекиму се полага заслуженото, а в случая не хранел съмнение, че пекинезът е същинско украшение за породата си. Затова взел да го забавлява, без да пести усилия. Легнал на пода и предоставил лицето си за многократно изблизване. Почесал го под лявото ушенце, под дясното ушенце и в основата на опашката, в гореизложения ред. Освен това го чесал и по коремчето.

Кучето приело тези знаци на сърдечност с подчертана признателност и тъй като било все още на вълната на удоволствията, взело да гледа на Фреди като на личен придворен отговорник по увеселенията. Нашият приятел решил да не го разочарова и да продължи да бъде безупречен домакин, пък каквото ще да му струва това. За тази цел свалил вратовръзката си и му я връчил. Не би я жертвал за всеки, както той самият твърди, но за спасителя на живота си не жалел нищо.

Връзката се приела като топъл хляб. Още от първия миг пожънала страхотен успех. Пекинезът я дъвкал, преследвал, омотал се в нея, влачил я из стаята и тъкмо взел да я размахва яростно отляво надясно, когато се случило непредвиденото: не преценил добре разстоянието и си фраснал злостно главата в крака на леглото.

Последвалото звуково оформление на стаята не се поддавало на описание. Учудващото в случая било, че източникът му бил едно кутре, а не сирените на големия град. Кръвта на Фреди се смразила в жилите му от неистовите вопли, прорязали нощта като предсмъртен зов. Не можел да повярва, че един пекинез, при това малолетен, е в състояние да вдигне такава врява.