Читать «Сбогом на всички котки» онлайн - страница 5

— Все нещо си й направил — иначе нямаше да изхвърчи оттук със сто мили в час.

— Само й предложих парче банан.

— Опитай пак и ще видиш какво ще ти се случи!

— Каква приятна вечер — променил. Фреди темата.

— Ни най-малко, глупак такъв! — възразил любезният домакин. Фреди се изправил. Нервите му се изопнали като корабни въжета.

— Ще се присъединя към дамите — изрекъл с достойнство.

— Господ да им е на помощ! — извикал сър Мортимър Прендърби с много чувство и отново изчезнал.

Настроението на Фреди, докато крачел към салона, било вглъбено. Не твърдя, че е надарен с голям ум, но все пак наличностите му стигат, за да прецени кога е направил добро впечатление и кога не. За тази вечер определено си давал сметка, че е по-скоро второто. Явно нямало да нахълта в гостната като идола на Мачъм Чешингс, а като скромен юноша, комуто тепърва предстояло яко да се подмазва, за да може да стане що-годе популярен в този дом.

Явно се налагало да призове на помощ всичката си енергия и да навакса изгубеното. И тъй като бил наясно, че най-важното за тези старовремски възрастни дами, прекарали по-голямата част от живота си в гостуване из провинциални имения, е да им засвидетелства дребни знаци на внимание от типа на онези, дето са били страшно на мода по времето на кралица Виктория, още с влизането си той се метнал към една от лелите, която се оглеждала да види къде да остави чашата си с кафето.

— Позволете — провикнал се Фреди, самата любезност и възпитание. И настъпил някаква котка. — Ох, извинете — изпъшкал той и направил крачка назад, при което размазал под петата си втора котка. — Ах, много съжалявам — промърморил сломено и залитнал към най-близкото кресло, за да се сгромоляса върху трета представителка на този животински вид. Разбира се, скочил като ужилен, но вече било късно. Последвалите „няма защо“ от страна на любезната домакиня не му попречили да чете между редовете. Очите на лейди Прендърби се задържали отгоре му само за част от секундата, но това било предостатъчно. Тя несъмнено гледала на него, както майките на Юдея биха погледнали на цар Ирод, ако той би се появил на следобедната им седянка.

Междувременно Далия прелиствала някакво списание в другия край на гостната. Присъствието й действало на Фреди като магнит. Усетил нужда от нейното топло женско съчувствие. И пристъпвайки с извънмерна предпазливост, той прекосил стаята, огледал зорко терена за котки и чак тогава се отпуснал в канапето до нея. Но представете си душевната му скръб, когато открил, че кранът на топлото й женско съчувствие бил затегнат до краен предел. Момичето представлявало нещо средно между айсберг и наточен бръснач.

— Не си прави труда да ми обясняваш — сразяла го Далия. — Знам, че има хора, които изпитват необяснима неприязън към животните.

— Ама чакай! — извикал Фреди и трескаво размахал ръце. — Ох, извинявам се — измънкал той, тъй като юмрукът му се врязал в корема на поредния член на менажерията.

Далия уловила животното във въздуха.

— Струва ми се, мамо, че няма да е зле, ако вземеш Ангъс при себе си — обърнала се към лейди Прендърби. — Той очевидно пречи на господин Уиджън.