Читать «На тати момчето» онлайн - страница 3

Тогава и през ум не му минало, но сега, като си припомняше онази вечер, Бинго имаше чувството, че Уфи като че ли щял да бъде не по-малко доволен, ако той, Бинго, изобщо не се бил появявал. Вечерята протекла в атмосфера на напрегнатост. Не че Бинго бил напрегнат. Той за миг не спрял да дрънка. И момичето хич не било напрегнато. То също уста не затворило. Само Уфи не успял да влезе в тон с веселата компания. Мълчалив. Разсеян. Склонен да шава в стола и да барабани с пръсти по масата.

След кафето момичето казало: „Е, хайде, трябва да бързам за гарата.“ Оказало се, че заминава да погостува в някакво имение в Кент. Уфи се поразведрил и казал, че ще я изпрати. Бинго, верен на политиката си да не изпуска милионера от очи, казал, че ще им прави компания да не скучаят. И така, тримата отишли на гарата, а след като влакът се отдалечил от погледите им, Бинго хванал Уфи под ръка и рекъл:

— Уфи, би ли ми направил една нищо и никаква услуга?

Още докато изричал това, забелязал нещо особено в поведението на приятеля си. Очите на Уфи били едни такива, като стъклени, доста изпразнени от съдържание.

— Така ли? — попитал той разсеяно. — И за какво ще ме молиш, лепке моя? С какво мога да ти услужа, неотделимо мое лейкопластче?

— Би ли ми заел една десетачка, Уфи, стари приятелю?

— Не, не бих.

— Това ще ми спаси живота…

— Ето, че улучи право в окото причината, поради която за нищо на света няма да ти помогна. Не виждам никаква полза от това да си жив. Предпочитам те във вид на тленни останки, за предпочитане обезобразени. А най-вече ми се иска да потанцувам върху тях.

Бинго се изненадал.

— Да потанцуваш върху тленните ми останки?

— По цялото им протежение.

Бинго вирнал глава. Той е горд мъж.

— Нима? В такъв случай много ти здраве!

С това срещата приключила. Уфи повикал такси, а Бинго се прибрал в уимбълдънския си дом. И незабавно бил осведомен, че го търсят по телефона. А като взел слушалката, чул гласа на Уфи.

— Ало! — казал Уфи. — Ти ли си? Виж какво, спомняш ли си, дето казах, че бих потанцувал върху обезобразените ти тленни останки?

— Спомням си.

— Знаеш ли, размислих…

Бинго веднага се отсърдил. Всичко му станало ясно. Явно след раздялата им по-добрата страна на Уфи се наложила над по-лошата и проправила път на разкаянието. И тъкмо да успокои приятеля си с думите, че няма за какво да се притеснява, защото човек какви ли не ги дрънка, като се разгорещи, Уфи продължил:

— Та като размислих, реших да добавя: с подковани ботуши.

Бинго Литъл се върнал в салона умислен и със стиснати устни. Продължил да си пие чая и да яде намазани с масло препечени филийки, ала чаят имал вкус на пелин, а филийките се превръщали на талаш в устата му. Мисълта, че ще трябва да изкара цял месец без цигари и аперитиви в бара на любимия клуб, го пронизвала като кама през сърцето. И тъкмо се чудел дали да не стигне до чудовищната крайност да си признае всичко на госпожа Бинго, когато следобедната поща му донесла от същата писмо. Скъсал плика и от него изпаднала банкнота от десет лири.