Читать «На тати момчето» онлайн

П. Г. Удхаус

На тати момчето

Мненията в „Търтеите“ коренно се различаваха по въпроса дали Бинго Литъл е имал моралното право да вкара отрочето си в клуба и да го черпи чаша мляко в пушалнята. Един Образ с тъмни кръгове под очите твърдеше, че подобно зрелище е последното нещо, което му се гледа на човек, наминал да си капне нещо в устата с цел да се отърве от последствията на предишната палава нощ. По-благосклонен Симпатяга взе да му опонира — в края на краищата детето щяло да издигне по-късно кандидатурата си за член на клуба и затова било редно да се запознае овреме със състава. Една Скица изрази мнението, че щом като Бинго е пуснал малкия главорез да вилнее из клуба, то трябвало най-малкото да даде лична гаранция на управата за шапките, палтата и чадърите в гардероба.

— Защото не съм виждал друго бебе да мяза толкова на човек, когото полицията търси под дърво и камък, за да му зададе някой и друг въпрос — заключи Скицата. — Несъмнено криминален тип. Същински Джак Изкормвача.

Един винаги добре осведомен Образ се оказа в състояние да хвърли твърде интересна светлина върху случая.

— Съгласен съм — започна той, — че Олджърнън Обри Литъл не е детето, което лично аз бих срещнал охотно в някоя тъмна уличка, но Бинго ме уверява, че имал златно сърце. А що се отнася до довеждането му тук и щедрата почерпка, това мога незабавно да обясня. Бинго е дълбоко признателен на бебето и е убеден, че то заслужава най-доброто. Като действало както трябва и когато трябва, въпросното бебе го измъкнало неотдавна от гъста като петмез кал. Без преувеличение може да се каже, че ако не се било намесило навреме, в домашния живот на Бинго щяла да настъпи криза, каквато светът не познава.

Когато на втората година от Винтовия брак с видната писателка Роузи М. Банкс съюзът им бил благословен от съдбата и на лондонската сцена се пръкнало това жизнерадостно бебе (заразказва Образът), реакцията на щастливия татко до голяма степен се доближавала до вашата. Когато в родилния дом го представили на наследника, той отстъпил рязко назад със сподавено „Ох!“, а с течение на времето първоначалното впечатление, че си е намерил майстора, само се подсилвало.

Единственото, което поддържало пламъка на бащинските чувства, било една снимка на самия Бинго на същата възраст, на която той също приличал на пържено яйце с канибалски наклонности. И това веществено доказателство, че все пак е възможно за едно дете с такъв несполучлив старт в живота да се превърне в изискан джентълмен с изваяни черти и душа на отбрано общество, го ободрило донякъде и му вдъхнало искрица надежда.

Ала междувременно нямало къде да се дене от факта, че малкият натрапник засега поне приличал досущ на годзилче, пресушаващо биберон подир биберон, и тъй като Бинго открил, че в надбягванията в Плимтън участвал кон на име Годзила, той без капка колебание заложил на него десетачка. Понеже вечно търси поличби, изпратени му отгоре, този път Бинго решил, че това ще да е обяснението за появата на бебето.

Провалът на Годзила, неуспял да се класира сред първите шест, го изправил пред силно финансово затруднение. Десетачката била последната му банкнота и нейната загуба означавала, че цял месец ще трябва да води съществувание без цигари, аперитиви и други елементарни разкоши, които за един изтънчен мъж са по-необходими от всичко най-необходимо.