Читать «На тати момчето» онлайн - страница 2

Шансовете да изръси главата на семейството били, меко казано, невзрачни. Последните думи на госпожа Бинго, преди да отпътува за Устършир две седмици преди гореописаната беда (с цел да придружи майка си и да се грижи за нея по време на лечението й в Дройтуичките кисели минерални бани), съдържали строги указания да не залага в нейно отсъствие. И Бинго прекрасно знаел, че всякакви опити да оправдае постъпката си с уверението, че е залагал на нещо сто процента сигурно, щели да бъдат посрещнати със свъсени вежди.

Не. Наличните трябвало да бъдат набавени от друг източник и както винаги при подобни обстоятелства, мислите му се насочили към Уфи Просър. Ако го попитате, той пръв ще ви каже, че да измъкнеш нещо от Уфи, е непосилна задача дори за най-дебелокожите, но работата била там, че през последните няколко дни питомният милионер на „Търтеите“ се показвал и необичайно дружелюбна светлина. Веднъж например, когато Бинго влязъл в стаята за писане на писма да напраска послание до шивача си — с цел да го умилостиви, — заварил Уфи погълнат от съчиняването на нещо, което твърде много приличало на стихотворение. Уфи го попитал дали знае някаква хубава рима за „очи небесносини“, след което се впуснал да обсъжда брака като такъв, изказвайки мнението, че това бил единственият начин на живот.

Изводът, направен от Бинго, бил, че любовта най-сетне е настигнала и Уфи Просър, а един влюбен Уфи — продължил да размишлява той — може да се окаже неочаквано размекнат и да почне да пръска пари наляво и надясно с пълни шепи. Затова Бинго се отправил към бърлогата на милионера на Парк Лейн, изпълнен с жизнена увереност, и окончателно се убедил в късмета си, когато на входната врата се сблъскал с излизащия Уфи.

— О, Уфи, здрасти! — бодро започнал той. — Добро утро, Уфи! Слушай били…

Ала очевидно дългите години, през които Уфи Просър се подвизавал като официалния паралия на „Търтеите“, са го надарили с нещо като шесто чувство. Без да изчака да чуе и една дума повече, той отскочил пъргаво встрани като антилопа, съзряла наблизо тигър, и докато Бинго се усети, вече се отдалечавал в едно такси. А нашият човек останал на тротоара замислен какво да предприеме оттам нататък.

Като обсъдил различните варианти, решил, че единствената възможност е да следва неотстъпно дирята, оставена от Уфи, и затова се запътил към „Савой грил“, тъй като това бил адресът, даден от Уфи на шофьора на таксито. Пристигнал там след десетина минути и заварил Уфи все още във фоайето в компанията на някакво момиче, в което Бинго с удоволствие разпознал своя стара приятелка от ергенските години — заедно били тропали на времето по дансингите на не едно заведение, — и това му предоставило отличната възможност да се провикне сърдечно: „Бре-бре-бре! Кого виждам!“ и да се присламчи към тях. А присламчи ли се Бинго, отсламчване няма. Само минута след като оберкелнерът ги настанил на една маса, той вече му давал нареждания каква да бъде температурата на поръчаното от него вино.