Читать «На тати момчето» онлайн - страница 5

Ето ни, мислел си Бинго, вижте ме мен — без пукнато пени в джоба. Погледнете сега и него — фрашкан с пари, а няма начин да седнем на чашка и да уредим дружески въпроса. Ако можех някак да се свържа с този Олджърнън Обри и да му разясня към каква пагубна съдба се е запътил, убеден съм, че с лекота бих си издействувал един заем. Отново познатата стара история за замразените средства, които — както е известно на всички — смазват бизнеса и са смърт за търговията.

Бинго тъй се улисал в тези мрачни размишления, че отначало не чул името си, произнесено недалеч от него. Когато се стреснал и вдигнал глава, насреща си съзрял пълен мъж с фрак и бомбе, който също тикал пред себе си количка с бузесто бебе.

— Здравейте, господин Литъл — поздравил едрият мъж и Бинго разпознал в него агента си по залаганията Чарлс (Чарли Плаща Честно И Почтено) Пиклет, който действал като посредник при неотдавнашните му вземания-давания с коня Годзила. Тъй като до този момент го бил срещал изключително само по време на конни надбягвания, където Пиклет се подвизавал неизменно — от най-добри подбуди, естествено — с карирали сака и бели панамени шапки, Бинго не могъл да го познае веднага.

— О, здравейте, господин Пиклет.

Всъщност никак не му било до светски разговори и би предпочел да го оставят насаме с мъката му, но другият явно бил в разговорливо настроение, така че Бинго решил да му достави удоволствие. Един благоразумен мъж винаги гледа да е в добри отношения със своя агент.

— Не знаех, че живеете наблизо. Това бебе ваше ли е?

— А! — тъжно откликнал Пиклет, хвърлил бърз поглед в интериора на количката и потръпнал като човек, съзрял нещо много страшно.

— Гъди-гъди! — казал Бинго.

— Как така „гъди-гъди“? — озадачил се господин Пиклет.

— Казах го на бебето — пояснил Бинго и добавил: — Хубаво детенце.

В края на краищата малко подмазване нямало да навреди. Чарлс Пиклет вдигнал изумен поглед към него:

— Хубаво?!

— Ами да, разбира се — настоял Бинго, макар че вродената му честност и почтеност го принудила да поясни: — Не твърдя, че е Кларк Гейбъл, ако е той, или Елизабет Тейлър, ако е тя, но в сравнение с моето…

Чарлс Пиклет отново вдигнал вежди, явно поразен.

— Ама вие какво — да не би да се опитвате да ми кажете, че моето бебе не е по-грозно от вашето? — възкликнал недоверчиво.

Дошъл ред на Бинго да се изуми.

— А да не би вие Да искате да кажете, че е?

— Естествено, че искам! Вашето поне има човешки вид.

Бинго не повярвал на ушите си.

— Моето? Човешки вид?

— Ами да. Почти човешки.

— Скъпи мой заблудени Пиклет! Чуйте се само какви ги плещите!

— Плещя ги, значи! — засегнал се агентът. — Тогава какво ще заложите? Аз давам пет лири срещу една, че в целия квартал няма да намерите по-грозно бебе от моята Арабела!

Внезапна тръпка пронизала Бинго. Никой не умее да разпознае по-бързо от него сигурната печалба.

— Залагам десетачка!

— Приемам!

— Дадено!

— Готово! Къде е десетачката?

Внасянето на тази болезнена нотка в разговора накарало Бинго да се стресне.