Читать «Екстаз в смъртта» онлайн - страница 3

— Доколкото си спомням, възнамерявахме да вечеряме навън.

— Господи, напълно ми излезе от ума. — Прибра оръжието си и добави: — Не предполагах, че… това… ще ми отнеме толкова много време. Май ще е по-добре да взема един душ.

— И така ми харесваш. — Рурк я притегли към себе си. — Вечерята може да почака. — Усмихна се ослепително и Ив усети как сърцето й се изпълва с любов към него. — Но предпочитам малко по-романтична обстановка. Изключи програмата.

Тъмната, воняща уличка и ужасяващите й обитатели изчезнаха. Ив и Рурк стояха сред огромна зала, в чиито стени беше вградена сложна апаратура. Подът и таванът бяха от черно огледално стъкло, за да се подсилват холограмните изображения. Това беше една от най-новите и супермодерни „играчки“ на Рурк.

— Тропическа сцена Н-В. Поддържай двоен контрол — нареди той на компютъра.

Дочу се плясък на вълни, звездите се отразяваха в гладката повърхност на океана. Подухваше лек ветрец и листата на палмите се полюшваха като екзотични танцьорки. Ив усети под стъпалата си ситния пясък, досущ приличащ на рафинирана захар.

— Е, сега е малко по-добре — обяви Рурк и заразкопчава ризата й. — Всъщност ще се почувствам прекрасно, когато те разсъблека.

— От три седмици насам не правиш нищо друго.

Той иронично повдигна вежда.

— Възползвам се от съпружеските си права. Какво, нима се оплакваш?

Съпружески права! Ив още не можеше да повярва, че този мъж с буйна черна коса, с лице на поет и с непокорно проблясващи сини очи, е неин съпруг. Струваше й се, че никога не ще свикне с тази мисъл.

— О, не. Само… — Тя рязко си пое въздух като усети как дългите му пръсти докосват гърдите й. — Само констатирам факта.

— Господи, говориш като ченге. — Усмихна се и разкопча джинсите й. — Забрави ли, че си в отпуска, Далас?

— Опитвах се да изпробвам рефлексите си. Цели три седмици не съм била на работа, страхувам се, че започвам да реагирам по-бавно.

Той плъзна ръка между бедрата й, при което Ив отметна глава и изстена.

— Рефлексите ти не са притъпени — прошепна Рурк и притегли съпругата си върху мекия, белезникав пясък.

Неговата съпруга! Често си повтаряше тези две думи, когато страстно се любеха, когато тя изтощена лежеше до него. Тази загадъчна и прекрасна жена, която все още не беше опознал напълно, действително му принадлежеше.

Беше я наблюдавал как проследява серийния убиец в тъмната уличка. Бе убеден, че тя ще се заеме със служебните си задължения със същата смелост и решителност, каквито бе проявила при елиминирането на престъпника в онзи въображаем свят.

Възхищаваше се от качествата й, въпреки че не можеше да се примири с мисълта за опасностите, които я дебнеха. След няколко дни ще се завърнат в Ню Йорк и Ив отново ще се заеме със задълженията си, което означаваше, че вече няма да бъдат заедно по двайсет и четири часа. Но сега тя беше само негова.