Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 95

Смяташе, че е имала малко опит с мъжете, а ето ти сега — била омъжена, после се е развела и очевидно още копнее по този негодник.

Копнее по някакъв мъж в Чикаго, недостатъчно предан към дадените обети, а в това време Ейдан Галахър се бе влюбил в нея.

Ако това не стига да ти подпали главата, тогава — какво?

Наля силния чай и добави в своята чаша солидна глътка уиски.

Когато се върна, тя стоеше права, нервно преплетени пръсти. Влажните й коси се къдреха възхитително, а очите й гледаха отчаяно.

— Ще сляза долу да се извиня на клиентите ти.

— За какво?

— Задето направих сцена.

Остави чашите и свъси вежди. Изучаваше я с озадачен и същевременно раздразнен поглед.

— Какво ме интересува това? Не се ли разиграе сцена в кръчмата поне веднъж седмично, започваме да се питаме какво не е наред. Ще седнеш ли, по дяволите, и ще престанеш ли да ме гледаш, сякаш всеки момент ще те ударя?

Тя седна, той я последва и си взе чашата чай. Джуд отпи, изгори си езика и бързо остави чашата.

— Защо не ми каза, че си била омъжена?

— Не ми е дошло наум.

— Не ти е дошло наум ли? — Чашата, рязко оставена върху масата, издрънча. — Толкова ли малко означаваше за теб?

— Означаваше прекалено много — отвърна тя с овладяно достойнство, което го накара да присвие очи. — Но не означаваше почти нищо за мъжа, с когото се венчах. Опитвам се да се примиря. — Ейдан не отвърна нищо. Тя отново взе чая, за да има нещо в ръцете си. — Познавахме се от няколко години. Професор е в университета, където преподавах. На пръв поглед изглеждаше, че имаме доста сходни неща. Родителите ми много го харесваха. Предложи ми да се омъжа за него. Съгласих се.

— Обичаше ли го?

— Мислех, че да, което ми се струваше същото.

Не, помисли си Ейдан, съвсем не е същото. Но не каза нищо.

— И какво стана?

— Ние… По скоро той, планира всичко. Уилям обича да планира внимателно, да обмисля подробностите, евентуалните затруднения и как да бъдат разрешени. Купихме къща, защото е по-подходящо да каниш гости, а той имаше амбиции да се издигне. Вдигнахме малка, но луксозна и изтънчена сватба, поканихме подходящите хора.

Пое си дълбоко дъх и понеже езикът й и без това вече бе изгорен, отпи от чая.

— След седем месеца дойде и ми заяви, че е неудовлетворен. Точно тази дума използва. „Джуд, неудовлетворен съм от нашия брак“. Отвърнах, струва ми се: „Съжалявам“.

Затвори очи и остави унижението да се настани в стомаха й при уискито.

— Първият ми порив винаги е да се извинявам. Той го прие великодушно, сякаш го бе очаквал. — Не — поправи тя, поглеждайки към Ейдан, — защото го е очаквал.

Сега вече усещаше как болката я залива на вълни.

— Това трябва да ти е подсказало, че прекалено много извиняваш.

— Вероятно. Както и да е. Обясни ми колко ме уважава, че желае да е напълно откровен и затова се чувства длъжен да ми съобщи, че се е влюбил в друга.

По-млада, помисли си Джуд сега. По-хубава и по-умна. Не искал да я въвлича в мръсна изневяра, затова ме помоли веднага да подам молби за развод. Ще продадем къщата, ще разделим нещата. Понеже той е подбудителя бил склонен да ми отстъпи правото първа да избирам материалните ни придобивки.