Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 90

— И аз — промълви тя. — Но моля те, майко, не се тревожи. Всичко вече е минало. Притеснявам се само, че от време на време е неприятно за вас.

— О, аз съм в състояние да се справя. И както ти споменах — просто не исках да го узнаеш от друг. Но сега разбирам — не е трябвало да се тревожа, че ще се разстроиш или ще се почувстваш отново наранена. Честно казано, не знаех дали ще го преодолееш някога. Радвам се, че си толкова разумна. Както обикновено.

— Да, разумната Джуд — промълви тя, макар нещо горещо да се загнезди в гърлото й. — Напълно. Дори си дай труда специално да го поздравиш от мен следващия път когато го видиш.

— Ще го сторя. И наистина се радвам, че си щастлива, Джуд. Баща ти или аз ще ти се обадим, щом се върнем от Ню Йорк.

— Добре. И прекарайте чудесно. Поздрави на татко.

— Непременно.

Оставяйки слушалката, Джуд се почувства парализирана. Замръзнала. Усещаше кожата си измръзнала, кръвта застинала. Нещо погълна цялата топлина, удоволствието и простата наслада, която усещаше от сутринта. Подозираше, че е отчаяние.

Уилям ще отлети за Индия с хубавата си нова съпруга. Ще се къпят в синия океан, ще се разхождат по пясъчни брегове при пълнолуние, хванати ръка за ръка, със замечтани очи.

Уилям примира от щастие заради предстоящото бащинство, хвали се с хубостта на жена си, чете заедно с Алисън книжки за отглеждането на бебета и търси име. Глези бъдещата майка със скъпи пръстени, цветя и дълги излежавания в леглото в неделя, след което й поднася прясно изцеден портокалов сок и кроасан.

Виждаше го отлично, благодарение на проклетото си въображение. Обикновено затвореният Уилям обсипва жена си с внимание. Резервираният Уилям разказва на почти непознати за предстоящото страхотно събитие.

Известният с пресметливостта си Уилям дава пари за пръстен.

Копеле.

Счупи на две молива в ръката си и го запокити в стената. Едва когато рязко скочи от стола, при което го бутна и той падна на пода, си даде сметка, че не изпитва отчаяние, а гняв. Разтърсващ гняв.

Дишането й бе учестено, ръцете — свити в юмруци. Нямаше върху какво да се нахвърли, кого да удря, докато й прималее. Бушуващият у нея гняв бе така силен и черен, не се огледа къде да го излее преди да се пръсне вътре в нея.

Трябваше да излезе, да се движи, да диша, преди ядът да се излее във вик, който ще изпочупи всички стъкла на къщурката. Заслепена се обърна към вратата и се втурна надолу по стълбите. Излезе навън.

Затича се по хълма и тича, докато дъхът й секна, докато гърдите я заболяха и краката й се разтрепериха. Заваля дъжд и намокри тревата. Вятърът се засили и зазвуча като ридаеща жена. Над този звук, подобно на шепот, се чуваше музиката на гайди.

Джуд откри, че се е озовала на пътеката, водеща към Ардмор, и продължи да върви.

Глава 11

Дъждовната вечер подтикваше хората към кръчмата не само да си поприказват сгушени уютно, но и да помечтаят. Младият Конър Демпсей свиреше на акордеон изпълнени с копнеж мелодии, а баща му си пиеше питието и обсъждаше световните проблеми с добрия си приятел Джак Бренан.