Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 88

И защото, по дяволите, наистина ще е забавно.

С доволна усмивка смени файла и се настани да прегледа част от написания материал. Докато гледаше в екрана и препрочиташе нахвърляните бележки, неусетно се отдаде на рутината да изследва и анализира. Беше потънала дълбоко в легенда за подменено дете на дребен земеделец, когато телефонът иззвъня.

В ума й още се въртеше чутата история, когато вдигна слушалката.

— Ало?

— Джуд. Надявам се, не те откъсвам от работа.

— Чула гласа на майка си, Джуд премигна срещу екрана.

— Не, не. Не правя нищо важно. Здравей, майко. Как си?

— Много съм добре. — Гласът на Линда Мърей звучеше културно, меко и съвсем мъничко хладно. — Баща ти и аз готвим да се възползваме от почивните дни в края на семестъра. Ще отскочим до Ню Йорк за два-три дни да видим изложба в „Уитни“ и някоя пиеса.

— Чудесно. — Усмихна се: родителите й искрено се наслаждаваха да бъдат заедно; идеално се разбираха интелектуално. — Не се съмнявам, че ще ви достави огромно удоволствие.

— И аз. Добре дошла си да долетиш и да се присъединиш, ако желаеш и ако ти е омръзнало да живееш в провинцията.

Идеално интелектуално сходство, помисли си Джуд отново. А тя така и никога не успя да се впише в този съвършен съюз.

— Благодаря за поканата, но съм добре. Наистина ми е страшно приятно тук.

— Нима? — Тонът издаде лека изненада. — Винаги си приличала на баба си. Между другото — изпраща ти поздрави.

— И ти я поздрави от мен.

— Не намираш ли къщата прекалено селска?

Джуд се сети за първоначалната си реакция — липсата та микровълнова печка, на автоматична отварачка за консерви — и се засмя.

— Разполагам с всичко необходимо. Пред прозореца ми цъфтят цветя. И започнах да различавам някои от птиците.

— Добре. Явно си отпочинала. Вероятно ще прекараме известно време и в Дъблин. Имало чудесни галерии. А ти разбира се, ще искаш да видиш колежа „Тринити“.

— Ще ходя за един ден до Дъблин следващата седмица.

— Много добре. Кратко бягство в провинцията е чудесно, но не бива да оставяш мозъка си да бездейства.

Джуд отвори уста, после я затвори и накрая си пое дълбоко въздух.

— В момента всъщност работя върху материала си. Тук откривам разнообразни данни. И се уча на градинарство…

— Така ли? Прекрасно хоби. Гласът ти звучи щастливо Джуд. Радвам се да го чуя. Отдавна не си изглеждала щастлива.

Джуд затвори очи и усети как породилото се негодувание изчезва.

— Съзнавам, че сте се тревожили за мен и съжалявам. Но наистина съм щастлива. Имала съм явно необходимост да се откъсна за известно време.

— Признавам, че и баща ти, и аз се тревожихме. Изглеждаше така незаинтересована и неудовлетворена.

— Предполагам, че това са чувствата, които са ме вълнували.

— Разводът беше тежък удар. Знам го по-добре, отколкото си представяш. Така внезапно и окончателно. И изненадващо за всички ни.

— Мен определено ме изненада — съгласи се Джуд суховато. — А не биваше. И нямаше да е така, ако бях внимавала.

— Вероятно — отбеляза Линда и Джуд трепна при така лесно полученото от майка й съгласие. — Но това не променя факта, че Уилям не се оказа мъжът, за какъвто всеки от нас го мислеше. И това е една от причините да ти се обадя, Джуд. Мисля, че е по-добре да го узнаеш от мен вместо от клюки или някой познат.