Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 89

Нора Робъртс

— Кое? — Нещо в стомаха й се стегна. — За Уилям ли се отнася? Да не е болен?

— Не, напротив. Направо процъфтява.

Джуд зяпна при внезапната и неприкрита горчивина в гласа на майка й.

— Е, това е определено добре.

— Ти си по-склонна да прощаваш от мен — сряза я Линда — Признавам, че щях да бъда по-доволна, ако беше заболял от рядка болест или поне беше оплешивял и придобил тик на лицето.

Смаяна от така нехарактерната злоба в тона на майка й, Джуд прихна.

— Говориш ужасни неща, но страшно ми допада. Представа нямах за истинското ти отношението към него.

— Баща ти и аз се постарахме да запазим приличие, та да е по-лесно за теб. Положително не ти е било приятно при срещи е общи познати и колеги. Ти обаче запази достойнство. Гордеехме се с теб.

Достойнство, замисли се Джуд. Да, те винаги се бяха гордели с нейното достойнство. Така че как би могла да ги разочарова като изпадне в дива ярост или направи скандал на обществено място?

— Благодаря ви.

— Според мен демонстрира страхотна сила, като не допусна главата ти да клюмне. А си представям какво ти е струвало. Сигурно ти е изглеждало наложително да напуснеш службата и да се махнеш от университета. Да започнеш отново.

— Май не сте разбрали…

— Напротив, Джуд. Той те нарани.

Толкова просто беше, даде си сметка Джуд, и усети сълзи очите си. Защо не повярва, че семейството и ще застане до нея?

— Мислех, че ме обвинявате…

— За какво, за Бога, да те обвиняваме? Честно казано, баща ти дори заплаши да удари Уилям. Макар и рядко, ирландската му кръв се обажда. Трябваше ми доста време, да го успокоя.

Джуд си представи как пълният й с достойнство баща замахва към пълния с достойнство Уилям. Направо невероятно.

— Не мога да ти опиша колко по-добре ме накара да се почувствам.

— Никога не казах нищо, защото изглеждаше твърдо решена да направиш всичко напълно цивилизовано. И сега се надявам да не се разстроиш, но наистина не желая да го научиш от други.

Стомахът на Джуд отново се сви.

— Кое?

— Уилям и новата му съпруга също възнамеряват да възползват от ваканцията в края на семестъра. Отиват в Индия за две седмици. Представи си само! Уилям радостно разказва наляво и надясно каква екзотична екскурзия ще си направят преди да се установят. Джуд, през октомври ще си имат бебе.

Тежестта от стомаха й се плъзна направо в краката.

— Разбирам.

— Този мъж се държи като пълен глупак. Показва разпечатка от видеозона като семейна снимка. Купил й е натруфен пръстен, за да отбележи събитието. Държи се като че ли това е първата жена, която носи дете.

— Просто е изключително щастлив, това е.

— Радвам се, че го приемаш така добре. Лично аз съм бясна. Имаме общи познати и неговото самодоволство… Получава се неловко при някои светски събирания. Очаквах да прояви повече такт. — Линда замълча, очевидно да овладее нервите си. След малко подхвана отново с нежен тон: — Не си заслужава да мислиш за него, Джуд, не си давах сметка за това преди да се омъжиш за него. Съжалявам.