Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 92

— Искам питие.

— Мокра си до кости.

— Вали дъжд, а аз се разхождах. — Тонът й бе остър, долавяше се известна разпаленост. Прокара ръка през гъстите мокри коси. Някъде по пътя бе загубила ластичето си за коса. — Такъв обикновено е резултатът. Ще получа ли питието или не?

— Разбира се. Имам от виното, което харесваш. Защо не отидеш да го изпиеш до камината и малко да се посгрееш? Ще ти дам пешкир за косата.

— Не искам да заставам до камината. Не искам пешкир. — Каза го предизвикателно и леко удари с юмрук по тезгяха. — Ще пия тук.

Очите й отново му навяха мисли за морска богиня, но сега изглеждаше отмъстителна.

Кимна бавно.

— Както кажеш.

Извади малка чаша и наля два пръсти уиски. Джуд я грабна и я изпи наведнъж, сякаш е вода. От внезапната горещина, проникнала в гърдите й, дъхът й секна. Очите й насълзиха, но продължаваха да искрят.

Като мъдър мъж Ейдан не позволи нищо да се изпише по лицето му.

— Добре дошла си, ако желаеш, да се качиш в жилището ми и да облечеш суха риза.

— Добре съм. — Някой сякаш дереше гърлото й с горещи игли, но сега вече усещаше в стомаха си приятна топлина. Остави чашата на тезгяха, кимна и заяви: — Още едно.

Ейдан небрежно се облегна на плота. От опит знаеше, че някои изпразват цяла бутилка и нищо не им се случва, други подканваш да си вървят след няколко питиета; трети търсят повече пред кого да излеят мъката си, а не толкова да се наливат с уиски.

Безпогрешно разпозна какъв е случаят в момента. Ако чаша и половина вино замайват главата й, две уискита определено ще я повалят.

— Защо не ми кажеш какъв е проблемът, скъпа?

— Не съм казала, че има проблем. Казах, че искам още едно уиски.

— Е, тук няма да го получиш. Но ще ти приготвя чай и ще те настаня до камината.

Пое си дълбоко въздух, после издиша и свивайки рамене, обяви:

— Добре, забрави за уискито.

— Браво, моето момиче. — Потупа все още стиснатата в юмрук ръка. — Иди и седни, а аз ще ти донеса чая. После ще ми кажеш какво става.

— Няма нужда да сядам. Отметна мокрите кичури и се наведе към него. — Ела по-близо — нареди тя. Щом лицата им се приближиха на няколко сантиметра тя го сграбчи за ризата. Говореше ясно и отчетливо, но все пак й стигна акълът, да го каже тихо: — Все още ли желаеш да спиш с мен?

— Моля?

— Чу ме. — Изпита някакво тъмно удоволствие да го повтори: — Искаш ли да спиш с мен или не?

Макар нервите му да се опънаха, усети как се възбужда. Изпусна контрола и върху двете реакции.

— В този момент ли?

— Какво му е на моментът? — настоя тя. — Трябва ли всичко да е планирано, разпределено и завързано с панделка?

Този път забрави да говори тихо и няколко глави, е вдигнати нагоре вежди, се извърнаха към тях. Ейдан постави ръка върху нейната, с която все още стискаше ризата му, и я потупа нежно.

— Да отидем отзад, Джуд.

— Къде?

— Отзад. — Отново потупа ръката й, после разтвори пръстите. Посочи към вратата в края на бара. — Шон, ела да застанеш за малко зад тезгяха.