Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 85

— Давай, побойник такъв. — Вирна брадичка и издуха кичур коса от челото си. — Фрасни ме сега.

— Най-вероятно ще си счупя ръката в лицето ти. Колкото и да е хубаво, опънато е върху череп, направен от камък.

Сега вече се хилеха един на друг и той прокарваше ръка по страните й по-скоро с привързаност, отколкото с раздразнение. Докато се изправяха на крака, Джуд не откъсваше очи от тях.

— Сложи си някакви дрехи, безсрамнице, и тръгвай на работа.

Дарси отметна разпилените си коси — не изглеждаш ни най-малко разтревожена от току-що приключила схватка.

— Джуд, ще ми заемеш ли синия кашмирен пуловер?

— Ами да… Разбира се.

— О, колко си мила. — С танцова стъпка се приближи към Джуд и я целуна. — Не се притеснявай, ще оправя това-онова преди да си тръгна.

— Не се безпокоя. Междувременно ще направя кафе.

— Би било прекрасно. Но по-добре чай, ако имаш.

— Кафе ли? — повтори Ейдан, след като сестра му се измъкна от стаята. Според мен ми дължиш поне една чаша.

— Да ти дължа?

Пристъпи към Джуд.

— За втори път ме разсейваш по време на сбиване и получавам удар, които иначе бих избегнал. И хич не си хапи бузата, за да прикриеш хиленето си, защото по очите ти виждам, че се смееш.

— Сигурна съм, че грешиш — заяви Джуд, но й се наложи да извърне глава. — Ще направя кафе.

— А как е твоята глава днес? — попита той, следвайки я по стълбите.

— Добре.

Веждите му се вдигнаха.

— Никакви странични ефекти от поемането на прекомерно много сок от грозде, така ли?

— Е, имам леко главоболие. — Достатъчно се гордееше с това, за да се чувства смутена. — Взех аспирин.

— Имаме нещо по-добро.

Прокара небрежно ръка по тила й и я докосна така, че й идеше да замърка. Влязоха в кухнята и той се отправи към плота. Вдигна буркан, пълен с тъмна и опасна на вид червена течност.

— Балсамът на Галахър. Веднага ще те накара да се почувстваш по-добре.

— Изглежда ужасно.

— Но съвсем не е такъв на вкус, макар някои да твърдят, че трудно го преглъщат. — Взе чаша от шкафа. — Ако човек си изкарва прехраната като сервира питиета, честта го задължава да има лек за следващото утро.

— Главоболието ми е съвсем леко.

Оглеждаше със съмнение чашата, която той пълнеше.

— Тогава пийни малко от него, а аз ще ти приготвя закуска.

— Наистина ли?

— Да. Ще хапнеш, а после ще си полегнеш. — Подаде й чашата. Джуд беше бледа, а под очите й имаше сенки, искаше му се да я вземе в прегръдките си, докато тя отново се съвземе. — Ще се събудиш напълно забравила, че снощи си участвала в оргия.

— Не беше оргия. Нямаше мъже.

Той тутакси се ухили.

— Следващия път ме поканете. Хайде, отпий глътка, после сложи кафето и чая. За останалото ще се погрижа аз.

Изглеждаше й съвсем естествено привлекателен мъж да приготвя закуска в кухнята й. Ето още нещо, което не й се е случвало никога.

Смайващо е, помисли си тя, колко бързо и цялостно може да се промени един начин на живот. Джуд отпи предпазливо и откри, че питието е по-поносимо от очакваното. Изпи го цялото и сложи чайника на печката.

— Джуд, нямаш наденички. Нито бекон. — Недоумението му я развесели.