Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 79

— Ами на събрания, лекции, обеди.

— Обеди — въздъхна Дарси и бавно се завъртя. — В някой шикозен ресторант или зала със сервитьори с бели сака.

— И истинало пилешко — отвърна Джуд с усмивка. — Заедно с най-скучния лектор, когото организационният комитет е успял да открие.

— Струва ти се така, защото си свикнала е такива неща.

— Омръзнали са ми до смърт и ще бъда щастлива от мисълта, че до края на живота си няма да ми се наложи да посетя още едно подобно мероприятие. Не се чувствах добре в академичните среди.

— Нима?

Брена наля още вино на Джуд и облече своя пуловер.

— Ужасно е. Ненавиждам да планирам курсове от лекции, да се готвя за всевъзможни отговори, да оценявам писмени работи. А като капак на всичко — да се съобразявам с политиката на учебното заведение и с протокола му.

— Тогава защо си се занимавала с това?

Отвлечена от мислите си, Джуд погледна към Дарси. Тази жена е така самоуверена.

— Очакваха го от мен — отвърна най-накрая Джуд.

— И винаги ли си правила каквото са очаквали от теб?

Джуд въздъхна дълбоко и отново взе виното си.

— Да, опасявам се.

— Е — възкликна Дарси и изпълнена със симпатия, обви лицето на Джуд с ръце и я целуна. — Това ще го променим.

След втората бутилка вино спалнята приличаше на истинско бойно поле. На Брена й стигна акълът да запали огън, а после да намери сирене и бисквитки. Седна на пода леко разочарована, че обувките на Джуд са й прекалено големи. Не че имаше къде да ги носи, но бяха страшно елегантни.

Изтегната върху леглото, подпряла глава върху брадичката си, Джуд наблюдаваше безкрайните преобличания на Дарси. Озадаченото й изражение караше Джуд да се пита дали е пияна, или просто й се е размекнал мозъкът.

От време на време тихо изхълцваше.

— Първия път — нареждаше Дарси, — беше с Деклан О’Малей. Заклехме се да се обичаме завинаги. Бяхме по на шестнадесет. Направихме го една нощ върху одеяло на плажа — и двамата се бяхме измъкнали от домовете си. Държа да ви кажа, че няма нищо романтично да се въргаляш из пясъка, дори когато си на шестнадесет и си глупав като ряпа.

— Според мен е прекрасно — промълви Джуд замечтано, представяйки си лунната светлина, плясъка на вълните и две млади тела, сияещи от любов. — Какво стана с Деклан О’Малей?

— Ами за нас двамата завинаги продължи около три месеца. После всеки пое по пътя си. Преди две години вкара в беля Джени Дъфи. Ожениха се и след първата си родиха и втора дъщеричка. Изглеждат доста щастливи.

— Бих искала да имам деца.

Джуд се претърколи, за да стигне до чашата си с вино. Започваше да й се струва, че е вкусно като амброзия.

— Когато Уилям и аз го обсъждахме…

— Обсъждали сте го, така ли? — поиска да узнае Брена и като пазител на бутилката взе чашата на Джуд и я напълни отново.

— О, да, по много логичен, практичен и цивилизован начин. Уилям винаги е бил страшно цивилизован.

— Според мен Уилям заслужава ритник в задника.

Брена и подаде чашата. Джуд се отмести, та разплискалото се вино да не капне върху косите й.

— Студентите му го наричаха е уважение господин Уилям Пауърс. Като модерна работеща жена аз запазих фамилното си име, така че при развода нямаше някакви усложнения. Както и да е… За какво говорех?