Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 77

— Мъжете не изоставят жени като теб — подметна Джуд. — Ти си от типа жени, заради които зарязват такива като мен. — Сепна се. — Не исках да кажа… Просто…

— Не се притеснявай. Прозвуча ми по-скоро като комплимент. — И доволна, а не обидена, Дарси потупа Джуд по ръката. — И като слушам развързания ти език, мисля, че си пила достатъчно вино и ще ме оставиш да си поиграя с дрехите ти. Хайде да занесем всичко това горе.

Вероятно защото никога не бе имала сестри, които постоянно да нападат дрешника й, Джуд не знаеше как да реагира. Никоя от приятелките й не бе проявявала особен интерес към дрехите й, освен обичайните коментари по повод ново сако или костюм.

Никога не бе мислила за себе си като човек, който сляпо следва модата — придържаше се към класическите линии и хубавите материи.

Но от приглушените възгласи на Дарси, навряла се в шкафа, излизаше, че притежава съкровищата на Аладин.

— О, виж този пуловер! От кашмир е. — Дарси измъкна масленозелената дреха и си достави удоволствието да го опре до бузата си.

— Най-обикновен е — подхвана Джуд, но млъкна и се зазяпа как Дарси сваля своя.

— Е, най добре да се настаниш удобно — посъветва я Брена, изтегна се върху леглото, кръстоса глезени и отпи от виното си. Доста дълго ще се занимава да мери дрехите ти.

— Мек е като бебешка кожа. — Дарси се въртеше пред огледалото и само дето не мъркаше. — Прекрасен е, но цветът е малко силен за мен. По-подходящ е за теб, Брена. Весело го съблече и го метна на леглото. — Погледни го.

Брена разсеяно докосна ръкава.

— Наистина е много мек и приятен на пипане.

Приседнала на леглото, Джуд гледаше как Дарси пробва копринена блуза в цвят екрю.

— В другата спалня имам още дрехи.

Главата на Дарси се стрелна нагоре като вълк, надушил овце.

— Още?

— Ами да… По-леки дрехи и две коктейлни рокли. Донесох ги в случай…

— Ей сега ще се върна.

— Е, сега вече се оля — заяви Брена, докато Дарси изхвърчаше от стаята. — Никога няма да се отървеш от нея.

Остави настрана чашата с вино и разкопча ризата си. Когато от другата стая се чу радостно възклицание Брена забели очи и нахлузи пуловера през врата.

— О, наистина е прекрасен. — Изненадана от удоволствието при допира на меката вълна до кожата й, Брена надигна и се огледа в огледалото. — И ме прави да изглеждам с едър бюст.

— Имаш великолепна фигура.

Макар никога да не бе обвинявана в суета, Брена започна да се върти пред огледалото.

— Но щеше да е добре, ако гърдите ми са по големи. Вместо това сестра ми Морийн ги е взела. А трябваше да паднат на мен, аз съм най-голямата.

— Нужен ти е просто приличен сутиен — заяви Дарси, върнала се облечена в черна коктейлна рокля. Носеше цял куп дрехи. — Вместо да се занемаряваш, възползвай се от онова, което Господ ти е дал. Джуд, тази рокля е фантастична, но наистина плаче да я скъсиш няколко сантиметра.

— Аз съм по-висока от теб.

— Почти не си. Хайде, сложи я и ме остави да те видя.

— Ами…

Но Дарси вече се събличаше. Джуд преглътна смущението си да застане пред двете жени по сутиен и пликчета и се съблече.