Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 74

Редно е да отиде при добър невролог и да се справи с психическия проблем.

И да посети добър златар, за да провери диаманта! Стъкълцето, поправи се тя.

Първата идея я плашеше, а втората я депресираше. Затова се отказа да мисли и за двете.

Само за няколко дни, обеща си тя. Ще постъпи както е редно, но не точно сега.

Сега искаше да работи, да се потопи в приказките. Ще устои и на желанието да отскочи до кръчмата, където би прекарала вечерта, преструвайки се, че не наблюдава Ейдан Галахър. Ще си остане вкъщи със записките и бележките, а след няколко дни ще отскочи до Дъблин с колата. Там ще намери и златар, и лекар.

Ще пазарува, ще купи книги, ще разгледа забележителности.

Една вечер, изпълнена със сериозна работа, повтори си тя. После ще си даде няколко дни отдих тогава ще се поразходи наоколо, ще опознае градовете, селцата и хълмовете. Ще се отдръпне за малко от приказките, които събира и изучава. Така ще успее да уточни перспективата си преди да отиде до Дъблин.

Когато се почука на входната врата, пръстите й сновяха по клавиатурата на компютъра. Сърцето й подскочи. Ейдан, бе първата й мисъл и това я ядоса. Не е Ейдан разбира се, каза си тя, докато бързаше към огледалото за да оправи косите си. Минава осем и той е зает кръчмата.

И все пак, бързайки надолу, сърцето й биеше леко учестено. Отвори вратата и почти нямаше време да премигне.

— Донесохме храна. — Брена влезе с голяма кафява книжна кесия, опряна на бедрото. — Бисквити, чипс и шоколад.

— И най-хубавото — вино. — Дарси потракваше с три бутилки и небрежно бутна с крак вратата след себе си.

— Ами…

Джуд не бе взела думите на Дарси на сериозно. Не й идваше на ума защо тя или Брена биха искали да й гостуват, а те вече отиваха към кухнята, като бъбреха оживено.

— Ейдан се опита да ме накара да работя още една смяна тази вечер, като наказание за разходката. Но му казах да се разкара — заяви Дарен весело, оставяйки виното върху плота. — Този човек би ме приковал с вериги към кранчетата за бира, ако не съм достатъчно бърза. Трябва ни тирбушон.

— Има в…

— Намерих го. — Брена се ухили на Джуд и го извади от чекмеджето. — Трябваше да видиш какви черни погледи мяташе Ейдан, докато напускахме кръчмата. „Защо не я доведете и не пиете тук?“. Мърмореше и недоволстваше през цялото време.

— После видя, че взимам три бутилки — продължи Дарси, вадейки чаши. Брена вече отваряше виното. — И започна да твърди, че Джуд Франсис не носи особено на алкохол и не бива да пием много, за да не ти стане лошо. Сякаш си кутре, на което ще дадем прекалено много храна. Мъжете са с толкова малко мозък.

— Чудесен повод да вдигнем първия тост. — Със замах Брена напълни три чаши. За дребните мозъчета на мъжкия вид — обяви тя, връчвайки чаша на Джуд.