Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 66

Той се намръщи и пристъпи към нея.

— Защо да прозвучи глупаво, ако го мислиш?

— Защото имам навика да изтърсвам глупости, когато съм нервна.

Напъха цветето по-дълбоко в косите й, понеже вятърът почти го бе отнесъл.

— Мислех, че когато си нервна, пееш?

— Правя или едното, или другото — промърмори тя и стъпи назад, както й се стори на безопасно разстояние.

— В момента нервна ли си?

— Да! — Господи! Съзнаваше, че ще започне да заеква. Вдигна ръце, за да го задържи надалеч. — Просто престани. Никога не съм се чувствала така.

— Мигновено привличане.

— Вярвам в него казах ти го и отговаря на истината, но никога не съм го изпитвала. Трябва да премисля нещата.

— Защо? — Беше изключително лесно да протегне ръце, да я хване за китките и да я притегли към себе си. — Защо просто не се отпуснеш? Нали знаеш, че ще ти бъде добре? Пулсът ти е ускорен. — Палецът му се плъзна по китката й. — Приятно ми е да те усещам как се сепваш така, да виждам как очите ти се замъгляват и потъмняват. Защо този път ти не ме целунеш и да видим какво ще стане?

— Не ме бива колкото теб.

Сега вече той се засмя.

— Господи! Ама и теб си те бива. Остави аз да реша дали го умееш или не. Хайде, целуни ме, Джуд. Какво ще се случи след това, зависи от теб.

Тя определено искаше да го стори. Искаше да усети устните му отново върху своите; формата им, вкуса им. В момента бяха извити закачливо нагоре, а в очите му играеха весели пламъчета. Забавление, помисли си тя. Защо да не е просто забавление?

Пръстите му продължаваха леко да обгръщат китките й; тя се приближи към него, а той не откъсваше очи от лицето й. Надигна се на пръсти очите му продължаваха да я следят. Отпусна леко глава назад и докосна устните му със своите.

— Защо не го направиш отново?

И тя го послуша. Беше като омагьосана — очите му, така отворени, я предизвикваха и тя да не притваря своите. Този път остана по-дълго с прилепнали към негови устни; мръдна наляво, после — надясно. Изпълни я очарование. Само за опит разтвори леко зъби и гризна долна му устна. Някъде много отдалеч дочу собствения си възглас на наслада.

Очите му бяха така сини, така живи — като водата ширнала се до хоризонта. Стори й се, че целият й свят обагря в този единствен прекрасен цвят. Сърцето й започна да бие учестено, погледът и се замрежи, както се случи при първото посещение на гроба на Мод.

Произнесе името му тихо като въздишка, после го обгърна с ръце.

Той беше потресен. Внезапната топлина, избликът сила, който се излъчваше от Джуд, го притегли като въже.

Ръцете му се плъзнаха нагоре: по бедрата й, по гърба, по косите й, в които вплете пръсти. От плахо докосване целувката прерасна в диво страстно привличане, телата им се напрегнаха, пулсът и на двамата се учести.

Тя се загуби в топлата вълна от усещания. Или може би откри затворената в себе си Джуд подобно на глас, заключен в сребърна кутия.

По-късно щеше да се кълне, че е чула как камъните пеят.

Зарови лице в извивката на врата му и започна да вдишва аромата му сякаш пиеше живителна вода.