Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 52

Самата Джуд бе готова да заплаче; чувстваше се странно неспокойна.

— Защо не я е отвел със себе си последния път?

— Не се е случило така. А и не си ли съгласна, Джуд Франсис, че поуката е да се довериш на сърцето си и никога да не загърбваш истинската любов?

Сепна се, изненадана колко много се е увлякла от историята. И още по-изненадана, че ръката й е в неговата. Измъкна я.

— Може и така да се каже. Но ако следваш дълга си, животът ти, макар и не така бляскав, е пълен със задоволство. Скъпоценните камъни не са решение, колкото и да са впечатляващи. Трябвало е да се обърне и да види как се превръщат в цветя… Цветя, които тя е задържала.

— Както ти казах — имаш ум в главата. Да, тя е задържала цветята. — Ейдан прокара пръст по цветята в бутилката. — Била е обикновена жена със семпли вкусове. Но приказката съдържа по-силно внушение.

— И какво е то?

— Любовта. — Очите им се срещнаха над цветята. — Любовта, независимо от времето, независимо от пречките, продължава да съществува. Сега те изчакват магията да бъде развалена, а после тя ще отиде при него в сребърния му дворец под Хълма на феите.

Трябва да се измъкне от приказката и да се върне в действителността, напомни си тя. Да се заеме с анализ.

— В легендите винаги има нещо повече: търсения, задачи, прозрения. Дори във фолклора наградите рядко идват даром. Символизмът в тази е традиционен. Бедната девойка, която се грижи за застаряващия си баща; млад принц на бял кон. Използвани са слънце, луна, море. Малко се говори за мъжа, за когото се е венчала. Той е само средство — държи влюбените разделени.

Водеше си бързо записки, но внезапно погледна нагоре. Видя как Ейдан я изучава внимателно.

— Какво?

— По много привлекателен начина се луташ напред-назад.

— Какво имаш предвид?

— Докато ти разказвах историята, очите ти станаха замечтани и влажни, а ето те сега — седиш изправена, делова и категоризираш елементите на историята, които до преди миг те омайваха.

— Точно това е работата ми. И очите ми не са били замечтани.

— Все пак аз знам по-добре. Нали те наблюдавах? — Гласът му отново стана топъл и я обгърна цялата. — Имаш очи на морска богиня, Джуд Франсис. Големи и тайнствено зелени. Виждам ги в съзнанието си, дори когато не си пред мен. Какво ще кажеш за това?

— Ще кажа, че имаш остър език. — Надигна се без ни най-малка представа какво точно ще направи. Поради липса на друго отнесе чайника на печката. — По тази причина разказваш забавно. Ще ми се да чуя още истории, да ги съпоставя с тези на баба ми и на други хора.

Извърна се и едва не подскочи — той стоеше зад нея.

— Какво правиш?

— В момента нищо. — „Е, този път те притиснах, нали?“ — помисли си той, но продължи със спокоен тон — Щастлив съм да ти разказвам истории. — Уверено плъзна ръце край талията й и ги постави на плота. — Ако решиш, някоя по-спокойна вечер можеш да дойдеш в кръчмата и ще откриеш, че и други са готови да сторят същото.