Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 104

Това, помисли си тя, е истинското вълшебство. Най-мощното, което някога е изпитвала. Вкопчи се в раменете му и се остави да бъде отнесена от този свят заедно с него.

Пламъчето на свещта потрепери. Огънят бумтеше, а дъждът се стичаше по прозореца. В леглото й имаше възхитителен, вълнуващ, обаятелен гол мъж.

Джуд се чувстваше като котка, току-що получила паничка сметана.

— Толкова се радвам, че Уилям ще си има бебе.

Ейдан извърна глава и откри, че лицето му е заровено в косите й.

— Какво общо, по дяволите, има Уилям?

— О, не си дадох сметка, че съм го изрекла на глас.

— Това е все едно да мислиш за друг мъж, докато аз все още не успявам да си поема дъх, след като съм те любил.

— Не мислех за него по този начин. — Стресната, тя се надигна, прекалено покрусена, за да се сети, че е гола. — Просто си помислих, че ако нямаше да има бебе, майка ми нямаше да ми се обади, аз нямаше да се разстроя и да дойда в кръчмата… Всичко доведе нещата дотук, до това — завърши тя немощно.

У него все още имаше сили да се държи арогантно. Вдигна вежди и отбеляза:

— Рано или късно щях да те имам.

— Радвам се, че стана тази вечер. Защото беше идеално. Извинявай. Глупаво бе да го кажа.

— Престани да смяташ, че всяка случайно мярнала се главата ти мисъл, която изричаш, е глупава. И понеже има логика в последните ти думи, предлагам да вдигнем тост за мъжеството на Уилям.

Облекчена, тя засия насреща му.

— Приемам, макар и да не е наполовина така добър в леглото, като теб. — Сияещата й усмивка мигом изчезна по лицето й се изписа ужас. — Господи, какво говоря!

— Ако си въобразяваш, че това ме обижда, грешиш. — Ейдан се засмя и също седна. Целуна я звучно. — Дори намирам за уместно да вдигнем втори тост: за глупостта на Уилям, който не е разбрал какъв скъпоценен камък държи, и така допусна да попадне в моите ръце.

Джуд го обгърна и силно се притисна към него.

— Никой никога не ме е докосвал като теб. Не съм си представяла, че някой някога ще го иска.

— Вече искам да го направя отново. — Зарови лице извивката на шията й. — Защо не слезем долу — ще изпием онова вино, ще хапнем супа или нещо друго. После ще върнем и ще започнем отначало.

— Според мен идеята е чудесна.

Заповяда си да не изпитва смущение, докато става от леглото да се облече. Той и без това вече я бе видял гола, глупаво е да се притеснява.

Въпреки това изпита облекчение, когато се покри с неговата риза и панталоните си. Но щом посегна да прибере косите си с ластиче, Ейдан постави ръка върху рамото й, от което тя подскочи.

— Защо я прибираш?

— Защото е ужасна.

— Обичам да е така разбъркана. — Прокара пръсти през гъстите кичури. — Възбуждаща е с този наситен цвят.

— Кафява е — отбеляза тя. — Винаги бе смятала косата си обикновена като кора на дърво.

— Прелестна е, скъпа. — Целуна върха на носа й. — Какво ще правим с теб, Джуд Франсис, ако някога свалиш кепенците и наистина се погледнеш? Според мен ще откриеш, че си страхотна. Хайде, да спрем дотук — добави той и я придърпа към вратата. — Нали аз го виждам.