Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 65

Министърът стана.

— Капитан Лаперуз — каза той, — вървете в Брест и поемете командуването на двете френски фрегати. Предоставям на вас да си изберете подчинени. Сбогом.

Когато излезе от кабинета на министъра, Лаперуз срещна в приемната висок, надменен човек с триъгълна адмиралска шапка.

Това бе адмирал д’Антркасто.

Лаперуз се поклони студено.

Адмирал д’Антркасто побледня. Ръката му се отпусна върху дръжката на шпагата. Той стисна зъби и не отговори на поклона.

ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ПЪТ

Но Лаперуз веднага забрави за тази среща. Мислите му бяха заети с друго.

„Аз ще командувам фрегатата «Компас» — мислеше си той. — Но кому да поверя «Астролабия»? Разбира се, на капитан дьо Лангл. Дьо Лангл е служил под мое командуване по времето на плаването в Хъдсъновия залив. С него деляхме всички трудности и аз знам, че по-добър моряк не може да се намери май в цяла Франция. А старши лейтенант на «Компас» ще бъде д’Екюр. Той е млад, самонадеян, високомерен, но в замяна на това пък е храбър. Младши лейтенант ще бъде Бутен, предпазлив и опитен човек.“ Така Лаперуз прехвърли всички най-добри моряци от френския флот.

На следващия ден началникът на експедицията се запозна с учените, които трябваше да го придружават през време на пътешествието. Академията изпрати с Лаперуз най-видните представители на науката.

Участниците в експедицията отпътуваха от Париж за Брест. Пристанищният град ги посрещна със свеж морски вятър. Красавиците фрегати, накичени с развяващи се флагове, стояха на котва до вълнолома. Лаперуз и спътниците му бяха посрещнати с тържествен топовен залп.

Предстоеше им да се разделят за много години с цивилизования свят. Ще се върнат ли някога в родината си? Ще успеят ли да минат покрай страшния нос Хорн, страшилището на корабите? Как ще ги посрещне тайнственият Тихи океан? Дали ще се окаже наистина тих, или там ги очакват урагани? Може би ще ги убият, както бяха убили капитан Кук?

Най-напред Лаперуз се спусна в трюма, за да види с какви стоки са го снабдили, и излезе разсърден оттам.

— Корабите ще трябва да се натоварят отново — каза той на началника на пристанището. — Вие сте напълнили всички трюмове с брашно и солено свинско.

— Но господин министърът ми каза — възрази началникът, — че вие ще прекарате четири години в диви страни. И ето, аз ви снабдих за четири години с брашно и солено свинско.

— Глупости! — извика Лаперуз. — Безсмислено е да караме толкова храна. За експедицията си Кук е купувал храна на всяко островче. Трябва да вземем с нас неща, които могат да се обменят, и туземците ще ни доставят всичко, което пожелаем.

Сланината и брашното помъкнаха обратно от трюмовете. А на мястото на изнесените храни спуснаха в трюмовете стотици пудове цветни стъклени гердани, хиляди малки огледалца, сандъци с брадви и гвоздеи.

— Всяка островитянка за един гердан от тези мъниста ще ни даде повече плодове, риба и месо, отколкото тука можем да получим срещу златна монета — казваше Лаперуз.