Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 54

Няма Северозападен проход.

Кук заповяда да тръгнат обратно.

Към него се приближи лейтенант Гор и каза:

— Офицерите решиха да нарекат тази река на ваше име. Така и написахме на картата: Кукова река.

Но Кук само махна с ръка и се прибра в каютата си. Той беше дълбоко огорчен.

На другия ден излязоха в океана.

По-нататък американският бряг завиваше остро на запад. Те продължаваха да плават успоредно с крайбрежните гори и скали, вече без да се надяват да намерят проток.

ТАЙНСТВЕНОТО ПИСМО

На 19 юни от „Откритие“ дадоха сигнал, че капитан Кларк иска да поговори с капитан Кук. Кук се разтревожи и тозчас изпрати лодка към „Откритие“. След половин час тя се върна заедно с Кларк.

— Какво се е случило? — попита Кук.

— Получихме писмо.

— Какво?

— Писмо, написано с черно европейско мастило на европейска хартия.

Кук не повярва. Мислимо ли е подобно нещо — да получат писмо в неизвестни морета, разположени между Америка и Азия, сред диви острови, ненанесени нито върху една европейска карта?

— Ето писмото — каза капитан Кларк и сложи на масата дебел лист хартия, написан с едър писарски почерк с опашчици и завъртулки.

— Как ви го донесоха?

— Преди един час видяхме лодка, която идеше към нас. В нея седяха четирима души, увити от главата до петите с кожуси от диви животни. Те, разбирате ли, ни се кланяха, кланяха се, както се кланят европейците, когато се поздравяват. Вие знаете, че индианците и алеутите при среща никога не се кланят.

— Каква беше на цвят кожата им?

— Да си призная, не забелязах. Лицата им бяха гъсто обрасли с косми.

— Вие какво направихте?

— Аз им спуснах въже, те завързаха за него една кутия и в тази кутия се оказа писмо. Те пак се поклониха и си заминаха.

— А вие знаете ли какво е това писмо?

— Не. То е написано на непонятен език.

Кук се наведе над писмото и започна да се взира внимателно в равните му, отчетливи редове. Много букви му изглеждаха познати и разбираеми, но останалите приличаха на някакви причудливи завъртулки.

Кук успя да разбере само две дати: 1776 в началото на писмото и 1778 в средата.

— Писмото е написано на руски — каза Кук. В това не може да има никакво съмнение.

— Искате да кажете… — започна капитан Кларк.

— Да, аз искам да кажа, че ние се намираме недалеч от Сибир и че тези места се посещават от руси. Западното крайбрежие на Северна Америка, вместо да се отклони на изток, по посока на Атлантическия океан, както предполагаха географите, се отклонява в действителност на запад. Азия и Америка тука почти се съединяват. И това е добре известно на русите.

Това беше потресаващо откритие.

Кук разбра, че съществуването на Северозападен проход е малко вероятно. Адмиралтейството го бе изпратило напразно тук. На север Американският материк е по-широк откъдето и да било другаде. Може ли да се надяват, че цялата тази огромна суша е прерязана напреки от проток?

Освен това се разрешаваше и друг въпрос, който имаше чисто научно значение: как е била заселена Америка. Мнозина учени по онова време предполагаха, че американските индианци са били създадени от природата отделно от останалото човечество и никога не са се намирали в каквито и да било сношения с жителите на Стария свят. „Може ли да се предполага — разсъждаваха те, — че прадедите на индианците са могли да се прехвърлят в Америка на пирогите си през Атлантическия или Тихия океан?“ Сега тази теория рухваше. Колко по-просто беше да си представи човек, че индианците са се преселили в Америка от толкова близко разположената Азия, отколкото да си въобразиш, че човек се е зародил самостоятелно и в Източното полукълбо, и в Западното.