Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 52

Те много по-добре от таитяните разбираха истинската стойност на вещите, които купуваха от Кук. Желязото им беше добре познато, разбираха полезността му и плащаха скъпо за него. За една брадва можеше да се купи цяла лодка с банани. Но стъклените гердани смятаха за нищо и не искаха да ги вземат.

Имаха повече свине от таитяните и самите свине бяха по-едри и по-тлъсти. Бананите и кокосовите палми растяха на добре обработени полета и даваха богата реколта.

Държавното устройство, доколкото можа да забележи Кук, беше също по-сложно, отколкото в Таити. Обкръжиха го веднага високопоставени вождове, а народът се тълпеше на разстояние, без да смее да се приближи до своите владетели.

Островитяните посрещнаха Кук много приветливо и той можеше да скита свободно, където си иска. През време на една разходка се натъкна на прекрасно езеро, толкова огромно, че отсрещният бряг не се виждаше.

Едно само не харесваше на капитана: жителите на тези острови нахално крадяха от англичаните всичко, което им падне. Но не искаше още в началото да се скарва с островитяните и той гледаше през пръсти на всичките им дръзки постъпки.

Пътешествениците разбираха, че това е едно от най-големите им и важни открития. Кук искаше да остане тука и да изследва внимателно тези острови. Но той бързаше към бреговете на Америка, трябваше да открие Северозападния проход. Лятото беше късо и не биваше да губи нито ден.

На 2 февруари 1778 година Кук излезе в открито море с намерението да се върне отново тука, ако му се представи възможност.

Кук нарече този архипелаг Сендуичеви острови — в чест на граф Сендуич, първия лорд на Адмиралтейството.

Ала името на високомерния граф не можа да се увековечи. Туземците отдавна наричаха тези острови Хаваи и това название остана завинаги.

СЕВЕРНА АМЕРИКА

Американския бряг видяха в началото на март, на 44ё северна ширина.

Тука пролетта току-що започваше и в боровите гори, където не проникваха слънчевите лъчи, имаше сняг. Моряците, разглезени от дългия престой в тропиците, сега се измъчваха жестоко от студа, дъжда и влажния пронизващ вятър.

Кук искаше колкото се може по-скоро да слезе на брега, но никъде не намери удобно за лагер място и в продължение на цяла седмица се движеше на север, на две мили от брега.

Една сутрин дежурният офицер се развика:

— Проток! Проток! Аз първи го видях!

Кук изтича на палубата. Той се вълнуваше. Нима са успели да намерят дългоочаквания проток, който съединява Тихия океан с Атлантическия?

Наистина брегът се раздвояваше и тясна ивица вода се врязваше в сушата.

Двата кораба един след друг влязоха в тоя канал и се озоваха в просторен залив, заграден от всички страни със земя.

Пътят по-нататък беше преграден. Вместо пролив намериха залив.

Но и това беше добре дошло. Кук реши да спре тук, да си отпочине, да се запаси с вода и дърва.

Брегът беше обитаем. От гората излязоха хора, облечени в рошави кожи.

По бакъреночервения цвят на кожата им Кук веднага позна, че са индианци. На гърбовете им висяха дълги, тежки лъкове. От лявата им страна се клатеха колчани, ушити от пъстри катеричи и заешки кожички. От колчаните стърчаха стрели с върхове от кремък. В ръцете си държаха каменни брадви — томахавки, на чиито дървени дръжки бяха изрязани мечешки муцуни с раззинати уста.