Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 51

— Те, изглежда, бяха добри хора — забеляза О-Ту. — Подариха ми голямо парче син плат.

Кук не се зае да го разубеждава. Ала не възнамеряваше да отстъпи Таити на испанците. На обратната страна на кръста нареди да изрежат:

„Капитан Кук, 1769, 73, 74 и 77“.

На тръгване Кук подари на О-Ту един овен и три овце. О-Ту се зарадва много, заповяда да построят за тях специална кошара, хранеше ги със собствените си ръце със сено и дори сам ги доеше. Кук чувствуваше, че тук неговите овце няма да загинат.

На 29 септември 1777 година „Решение“ и „Откритие“ вдигнаха котва и потеглиха към остров Хуахине. Вождът на този остров беше васал на О-Ту и прие Кук дружелюбно. Омай му поднесе ценен подарък и вождът толкова се зарадва, че дори разцелува богатия таитянин. Кук обясни, че Омай иска да остане завинаги в Хуахине и помоли да му отделят участък земя. Кук нареди на моряците да му построят къща с три стаи. До къщата беше издигнат обор, тъй като Кук реши да подари на Омай всички останали овце — той знаеше, че Омай е по природа добър стопанин и при него овцете ще се разплодят, стига само да не ги подари някому. За опазване на задморските съкровища даде на Омай три дъбови сандъка с катинари. Омай имаше вече пушка, но той така настойчиво молеше Кук за още някакво оръжие, че Кук му подари два пистолета и голяма сабя.

С него трябваше да останат и двете новозеландски момчета, към които той се отнасяше с бащинска нежност. Омай беше много доволен.

Ала когато най-сетне настъпи денят на раздяла, Омай се разплака. Наложи се насила да го откъснат от капитана.

ХАВАИТЕ

Изминаха много месеци, откак Кук напусна Англия, а неговата експедиция още не беше пристъпила към главната си цел — издирването на Северозападния проход. Трябваше да се бърза.

Корабите вдигнаха котва и тръгнаха право на север. На 22 декември 1777 година пресякоха екватора.

Кук никога преди това не беше идвал в северната част на Тихия океан. Той знаеше, че това е съвършено неизследвана област. Много рядко тук се отбиваше някой разбойнически кораб, но се връщаше с празни ръце, без да намери друго освен безгранично море.

Затова Кук беше много учуден, когато видя дълга верига хълмисти острови, неозначени нито на една карта.

Почти всеки остров беше два пъти по-голям от Таити. Планините също изглеждаха по-високи и скалисти. Ала по всичко останало този архипелаг напомняше извънредно много Таити. Същата пъстрота на багрите, същите къдрави сенчести гори, същите влажни долинки, обрасли със сочна трева, същото изобилие на цветя, птици, пеперуди. А когато Кук заповяда да хвърлят котва и слезе на брега, той видя, че и хората са същите.

Впрочем хората не бяха съвсем както на Таити. Те също говореха полинезийски език, кожата им беше също кафява, живееха в същите жилища, по същия начин се обличаха, ала Кук веднага забеляза, че са по-културни и по-богати от таитяните.