Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 50

О, той побърза към чистите ручеи на Таити.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОМАЙ

На Таити посрещнаха Омай с равнодушие. Никой не му обърна внимание. О-Ту, когато дойде на кораба, едва се поздрави с него. Само сестрата на Омай, бедна жена, обременена от множество деца, се просълзи, когато видя брат си, пропътувал целия свят.

— Не се огорчавай — каза му Кук. — Ние ще ги накараме да те уважават.

На другия ден те отидоха заедно при О-Ту. Омай сложи пред краля дузина брадви, няколко шапки с пера, няколко червени куртки и сандък с гвоздеи. О-Ту бе смаян от щедрите подаръци.

— Това за него е нищо — каза Кук. — Той сега е толкова богат, че може да купи цялата ви страна и пак да не обеднее.

И отношението към Омай се промени. Подире му ходеха на цели сюрии и го гледаха риболепно в очите. И най-лошото беше, че изведнъж се сдоби с много приятели, разни хаймани, които го напиваха с кава и изпросваха брадви, тъкани, разни задморски чудесии.

Омай наистина беше много богат. В Англия всеки му подаряваше някаква дреболия. А Кук му даде много ценни в стопанството вещи, като се надяваше, че той ще научи таитяните как да си служат с тях.

Ала Омай беше лекомислен и добродушен. Той вярваше на ласкателите и не скъпеше нищо за тях. И съкровищата му бързо се топяха.

Кук реши да спаси Омай от разорение. Той го повика в каютата си и дълго разговаря с него. Но като чувствуваше, че от това не ще излезе нищо, той му предложи да се засели на малкото островче Хуахине, разположено на няколко мили от Таити.

„Там има малко хора — мислеше Кук — и няма да има кой да го ограбва.“

Омай се съгласи. Той смяташе Кук за най-мъдър човек на света и беше свикнал да го уважава и слуша.

Малко преди заминаването си от Таити Кук се разхождаше по брега заедно с О-Ту и ненадейно видя къща.

Това беше истинска къща. Не таитянска бамбукова колиба, а европейска дървена къща с четири прозореца със стъкла, с врата на железни панти, с керемиден покрив. Чистичка, новичка, с каменна стълба, тя изглеждаше толкова обикновена, сякаш не се намираше на далечен остров, а нейде в покрайнините на голям европейски град.

Кук отвори вратата и влезе.

Никой. Празно. Дървен одър без дюшек, върху него стара шапка, меден чайник, а в ъгъла голям кръст.

Кук се приближи към кръста. На хоризонталната дъска беше написано на латински:

„Christus vincit“ — „Христос побеждава“.

А на вертикалната отгоре надолу:

„Carolus III imperat 1774“ — „Карл III повелява, 1774“.

Тук без съмнение бяха идвали испанци. Испания беше отколешна съперница на Англия и постоянно враждуваше с нея заради колониите. Испанците навсякъде, където можеха, покоряваха жителите на далечни страни, превръщаха ги в роби и ги откарваха в южноамериканските си колонии.

Когато разпита О-Ту, Кук разбра, че при бреговете на Таити е идвал испански кораб. Кораба командувал капитан Орада. Таитяните приели испанците любезно, тъй като Кук ги научил да се отнасят без страх към европейците. Материали за построяването на къщата испанците докарали иззад морето. В къщичката се заселил човек в черни дрехи до петите и с кръгла плешивина на главата — католически свещеник. Той говорел нещо на таитяните, като размахвал кръст, ала те не разбирали нито дума от речите му. Впрочем корабът скоро заминал и отвел и човека в черно.