Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 48

Кук предложи на таитяните да ги върне в родината им, но те отказаха. На Ватуа вече имаха и жени, и деца, не им се искаше да ги изоставят.

Омай се зарадва много от срещата си със своите земляци. Той ги разведе по кораба и между другото им показа овцете. За почуда на моряците те взеха овцете за гигантски птици и питаха защо са им отрязани крилете.

После поведоха Омай на брега. С тях отиде лейтенант Гор, който искаше да разгледа острова. Ватуйците ги наобиколиха и където и да отидеха, вървяха подире им на огромна тълпа. Омай видя яма, в която гореше огън, заграден от всички страни с нажежени камъни, и се изплаши. Помисли, че е попаднал при людоеди и ей сега ще го изпекат на тези камъни. Но се оказа, че намеренията на ватуйците бяха най-добри. Те изпекоха върху камъните риба и нахраниха гостите.

Привечер Гор и Омай решиха да се върнат на кораба, но ватуйците не искаха да ги пуснат. Казваха им:

— Останете да живеете с нас. Добре ще ви бъде.

Гор се опита да се приближи до лодката си, но го хванаха отзад за куртката и той не можеше да направи нито крачка.

Тогава Омай посочи на ватуйците топовете, които стърчаха от бойниците на корабите, и каза, че всеки такъв топ с един изстрел може да унищожи целия им остров.

— Ако не се върнем веднага на кораба, великият вожд Кук ще почне да стреля.

Ватуйците се разсмяха гръмко. Те помислиха, че Омай ги лъже, за да ги сплаши.

Тогава Омай извади два патрона от пушката, изсипа барута в една ямичка, засипа я с пясък, направи фитил от суха трева и го запали. Раздаде се взрив. Ватуйците побледняха от страх.

— Аз ей така само се пошегувах — заяви Омай, — но ако не ни пуснете…

Пуснаха ги веднага.

След като напусна Ватуа и откри още няколко малки островчета, Кук зави на запад и пое към островите Тонга, които при предишното плаване нарече Острови на дружбата.

ПРАЗНИК НА ПЛОДОРОДИЕТО

Жителите на Островите на дружбата ги посрещнаха радушно. Беше краят на есента (май в Южното полукълбо отговаря на нашия ноември). Островитяните току-що бяха прибрали реколтата и празнуваха шумно това събитие.

Над всеки остров се носеше ек от песни и барабани. Не можеше да се измисли по-сполучливо време за търговия. Жителите на островите даваха купища плодове за една брадва и парче памучен плат. Навред канеха мореплавателите да участвуват в празненствата и те, изморени от трудния и еднообразен морски живот, се веселяха на драго сърце заедно с островитяните.

Островитяните насядаха в широк кръг върху тревата, заудряха върху барабаните, направени от издълбани пънове, и в средата излезе млад воин с копие в ръка. Той започна гръмко и дръзко да призовава желаещите да излязат на двубой с него. Желаещ тозчас се намери и закипя бой. Те налитаха един срещу друг, като си нанасяха и отбиваха удари. Тълпата ги окуражаваше с провлечен вой. Ала англичаните веднага забелязаха, че това е само игра, безобидна фехтовка, че всеки гледа да не нарани неволно противника си. Накрая единият докосна леко с острието на копието гърдите на другия и бе признат за победител.