Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 36

„Ние сме задължени твърде много на този народ — мислеше си Кук, — за да заминем, без да им направим някакъв подарък.“

Когато сглобиха гемията и я пуснаха във водата, Товга изпадна във възторг. А когато му казаха, че отсега нататък тази гемия ще принадлежи на таитянския флот, той се засмя от щастие. Той премина на нея покрай целия бряг при ликуващите викове на народа, като се справяше отлично с кормилото и платната. Няколко пироги с двадесет весла се опитаха да го догонят, но веднага изостанаха.

Два часа по-късно О-Ту и Товга пристигнаха на „Решение“ на официално благодарствено посещение. Какво ли не докараха! И свине, и кокосови орехи, и банани! За голямо тяхно огорчение Кук нареди да се върне всичко обратно, тъй като всички складове на „Решение“ били напълнени догоре. Впрочем това не развали тържеството.

Едидей стана най-прочутият човек в Таити. Той ходеше от колиба в колиба и като прехвърляше пръчиците, разказваше за страните, които бе успял да посети. Но твърде не му вярваха. Веднъж на кораба се явиха няколко таитяни, повикаха Кук и го помолиха да уличи в лъжа Едидей, който твърдеше, че бил видял бели камъни, които можели да се превръщат във вода. И Кук употреби много усилия да ги убеди, че Едидей казва истината.

Преди самото заминаване Едидей заяви, че няма да иде в Англия.

— Защо? — попита го Кук.

— Ожених се — отвърна Едидей.

— Мога да взема и жена ти.

— Не, вече си построих тука къща.

Кук му подари няколко брадви, цяло сандъче гердани, целуна го и го изпрати на брега.

НОВОХЕБРИДСКИТЕ ОСТРОВИ

Като се ровеше в стари испански карти, Кук намери на една от тях остров Еспириту Санто, разположен на северозапад от Нова Зеландия. Не се знаеше нищо за този остров, нито за заобикалящата го част от океана. Кук реши, преди да се върне в родината си, да разреши загадката на този остров и възползувал се от свежия вятър, потегли на път.

На 15 юли пред него се откри верига от големи хълмисти острови. Трудно беше да се разбере кой от тях е видял испанския мореплавател. За да не обиди предшественика си, Кук остави названието Еспириту Санто на най-големия от тях, а целия архипелаг нарече Нови Хебриди.

Първият остров, при който хвърли котва, се наричаше Малекула. Това беше гориста планинска страна, дълга сто километра. Жителите й съвсем не приличаха на таитяните и новозеландците: косите им бяха къдрави, а кожата им черна като на негрите. Цялото им облекло се състоеше от пояс, отпред на който висеше снопче слама.

Горите в Малекула бяха непроходими. Дърветата бяха гъсто оплетени от лиани и през тях можеше да си пробиеш път само с брадва в ръка. Ала островитяните се чувствуваха отлично в тези гори. Изглежда, по-лесно им беше да се катерят по дърветата, отколкото да ходят по земята.

Форстър-син намери на брега няколко захвърлени копия и с учудване забеляза, че острите им краища са намазани с някаква лепкава мазнина.

— Това е островът — каза Кук. — Тукашните жители са по-опасни от новозеландците. Да идем навътре в острова е опасно, а на брега няма какво да правим. Трябва колкото се може по-бързо да се махнем оттук.