Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 35

Кук толкова много бе слушал за красотата и могъществото на този флот, че с нетърпение очакваше пристигането му.

Най-после настъпи този тържествен ден.

Кук стоеше на брега заедно с О-Ту и Форстър, когато в залива влетяха таитянските пироги. Ето как Кук описва това събитие в корабния дневник:

„Флотът се състоеше от 160 военни морски съда и 150, предназначени за доставяне на съестни припаси. Военните съдове имаха от 40 до 50 фута дължина. Над носовата им част бяха разположени платформи, където бяха разположени воини в пълно въоръжение. Гребците седяха долу, между стълбовете, които поддържаха платформите, по един човек при всеки стълб. Така тези платформи бяха предназначени само за бой. Съдовете, предназначени за доставка на съестни припаси, бяха много по-малки и без платформи. В големите съдове седяха по четиридесет души, в малките по осем. Изчислих, че в таитянския флот са заети всичко 77000 души, но мнозина офицери сметнаха тази цифра за намалена.

Всички съдове бяха украсени с разноцветни флагове и представляваха величествено зрелище, каквото не очаквахме да видим в тези морета. Отпред вървеше адмиралският кораб, който се състоеше от два големи военни съда, съединени един за друг. На него плаваше командуващият флота адмирал Товга, възрастен човек с красиво, мъжествено лице.

— Да живее О-Ту! — викаха мореплавателите и скачаха на брега право пред краля си.

— Да живее Товга! — викаха сухопътните войски, посрещайки адмирала, който идваше към тях.

Облеклото на воините беше пищно и пъстро. То се състоеше от три големи парчета платно: долният — бял, средният — червен, горният — тъмнокафяв. На главите си носеха високи островърхи шлемове, оплетени от пръчки и украсени със сини, зелени, бели пера и зъби на акула. Само Товга вместо шлем носеше чалма, която му приличаше много. След като се поздрави с О-Ту, той се приближи към мен и ме прегърна.“

Кук нямаше нищо против да погледа предстоящата война на таитяните с еймеосците, но за съжаление трябваше да бърза, тъй като искаше да посети никому неизвестния остров Еспириту Санто, отбелязан на картата от един испански мореплавател.

На сбогуване покани Товга на кораба.

Товга се държа като истински моряк. Най-много го интересуваше устройството на кораба. Питаше за предназначението на всяко платно, на всяко въже, като разбираше всичко от най-малък намек и задаваше такива сложни и разумни въпроси, че Кук само се чудеше на ума и досетливостта му.

Товга се възхищаваше от изкуството на англичаните.

— Ако имахме макар и малък кораб с платна — възклицаваше той, — щяхме да бъдем непобедими по море!

И на Кук му хрумна да подари на таитяните малката гемия с каюта и палуба, която се намираше разглобена в трюма на „Решение“.