Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 34

Нямаше какво да купят на остров Пасха. Кук се сдоби с няколко коша прясна риба, даде възможност на моряците да поскитат по брега и реши колкото може по-бързо да се маха оттук.

Моряците оклюмаха.

Но затова пък учените бяха възнаградени за всички страдания. Заинтересуваха ги исполинските статуи, изсечени от камък. Тези статуи бяха разпръснати по целия остров. Те се издигаха върху гигантски подставки, също изсечени от камък.

Форстър-син разпитваше островитяните откъде са тези статуи, кой ги е направил, какво означават. Но островитяните не можеха да му обяснят нищо и със суеверен ужас гледаха гигантските каменни блокове.

И Форстър реши, че тези статуи едва ли са създадени от хората, които сега обитават остров Пасха. Първо, хората там бяха твърде малко, не би било по силите им да търкалят такива канари, невъзможно беше да си представи човек, че такава сложна работа може да бъде извършена с жалките брадвички, направени от камък и раковини.

Оставаше да се предположи, че на остров Пасха някога е живеел многоброен, могъщ и културен народ. Но това изглеждаше още по-невероятно. Твърде малък беше островът, твърде отдалечен от другите брегове, а най-главното — твърде безплоден.

И на Форстър му хрумна смела идея. Ами ако преди няколко столетия остров Пасха съвсем не е бил такъв, какъвто е сега? Ами ако е бил неизмеримо по-голям и плодороден? Ами ако той съставлява миниатюрна частица от някакъв материк, потънал на дъното на океана вследствие на земетресение? Колко много базалт и застинала лава има тук! Всичко това говори за силна и неотдавнашна вулканична дейност. На този материк е могло да има градове, храмове, пътища, ниви, пасбища и милиони хора — богати, просветени, познаващи науките и изкуствата. А сегашните жители може би са обеднели и подивели остатъци от велик народ, смесили са се с туземците от съседните острови, приели са техния език и са забравили славния си произход. И само статуите, свидетели на отколешни времена, напомнят за тяхното велико минало.

ТАИТЯНСКИЯТ ВОЕНЕН ФЛОТ

Тъй като остров Пасха не можеше да снабди кораба с всичко необходимо, Кук реши да посети още веднъж Таити.

На 21 април 1774 година от „Решение“ видяха таитянските планини.

Едидей заплака от радост.

Посрещнаха Кук като стар приятел. Крал О-Ту го целуна.

Нагладувалият се екипаж беше незабавно снабден с всичко необходимо. Беше време за прибиране на реколтата и Кук никога дотогава не бе виждал Таити такъв цветущ и изобилен. Моряците си почиваха и се радваха. Те бяха свикнали да намират на този остров спокойствие, дружелюбие и хубава храна.

Важно политическо събитие вълнуваше таитяните. Жителите на островчето Мурея, разположено на десет мили от Таити, се бяха разбунтували и отказали да признаят властта на крал О-Ту. Таитяните подготвяха наказателна експедиция срещу непокорните. По брега скитаха тълпи въоръжени мъже, дошли от далечни поселища, нощем палеха огньове, пиеха кава, играеха военни танци. Всичко беше готово за поход, чакаха само флота, който кръстосваше край оттатъшния бряг на Таити.