Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 38

Скитайки из гората, Кук се натъкваше на голи места, където не растеше дори трева. Веднъж той стъпи на такова голо място, но така му припари на краката, та му се стори, че върви по нажежена печка.

Тук имаше и много горещи извори, които бликаха от земята право нагоре като фонтан. Трудно беше да се приближи човек до тях поради кълбата от пара. Кук хвърли в един такъв извор костенурка и след две минути тя се свари дотолкова, че можеше да се яде.

Жителите на Тана бяха много бедни, за да снабдят кораба с припаси, затова Кук не можеше да остане дълго при тях. Той вдигна платна и се насочи на юг, като предполагаше, че до Нова Зеландия не ще срещнат вече никаква земя.

НОВА КАЛЕДОНИЯ

Ала три дни по-късно, на 5 септември, мореплавателите видяха отдалеч дълга планинска верига. Кук няколко денонощия плава покрай скалисти, почти ненаселени брегове и почна да мисли, че е открил необикновено голям остров. Но когато се изкачи на върха на една от планините, веднага зад нея видя море. Нова Каледония е дълга, но тясна; нейната ширина никъде не надвишава десет мили.

Обитателите й приличаха на жителите на Тана, само че бяха малко по-високи на ръст и по-мускулести. Те засаждаха банани и кокосови палми, но нямаха никакви домашни животни. Диви зверове на острова също нямаше.

Веднъж новокаледонците видяха на брега моряци, които ядяха сланина. Един от моряците глозгаше свински кокал и те го помислиха за людоед. Това предизвика силно отвращение у тях, тутакси заговориха в хор, плюеха и правеха страшни гримаси. Напразно смутените моряци се опитваха да ги убедят, че ядат свинско месо, а не човешко. Островитяните продължаваха да ги гледат с израз на най-голяма погнуса.

Впрочем новокаледонците се отнесоха към моряците без каквото и да е любопитство. Никога не заговорваха първи, не ги канеха при себе си, не се приближаваха към кораба и не се опитваха да обменят или откраднат каквото и да е. Когато пътешествениците скитаха из острова, придружаваха ги само децата. Момчетата на цели сюрии ходеха след Форстър, защото той стреляше по папагалите. Изстрелите съвсем не ги плашеха.

Кук нанесе върху картата цялото източно крайбрежие на Нова Каледония, даде названия на носовете и заливите и излезе в открито море.

ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

На 18 октомври 1774 година „Решение“ отново хвърли котва в Куковия проток. В Нова Зеландия Кук беше почти преди една година. Колко се беше променило всичко през време на неговото отсъствие! Бреговете на протока бяха опустели. Там, където преди имаше села, бяха останали само мръсни пепелища, които вече обрастваха с трева. А няколкото семейства, които още продължаваха да живеят в този опустял край, избягваха старателно срещи с моряците. Щом англичаните слизаха на брега, новозеландците тутакси се скриваха в гората.

Кук, който не знаеше какво се бе случило с „Безстрашие“, се учудваше на това странно недоверие на хората, които толкова дружелюбно се отнасяха към него при предишното му идване. Той хвана двама млади воини, насила ги закара на кораба и почна да ги разпитва какво се е случило в негово отсъствие. Ала новозеландците бяха неразговорливи, мърмореха нещо неразбрано, уверяваха, че нямат никаква вина, и Кук трябваше да ги пусне, без да разбере нещо.