Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 33

— Тези пръчици ще ми помогнат да не забравя страните, където съм бил — обясняваше Едидей на моряците. — А така не можеш запомни всичко.

Впрочем, когато виждаше някакво ново чудо, той не се радваше, а по-скоро обратното, ставаше тъжен.

— Какво се оплакваш, Едидей? — попитаха го те. — Та ти обиколи половината свят, ще има с какво да се похвалиш в родината.

— Никой там няма да ми повярва — отвръщаше тъжно Едидей.

Ледено поле преграждаше пътя на кораба. Там, където според учените трябваше да се намира Южният материк, Кук не намери нищо друго освен море.

Ала ако бе успял да проникне още малко по на юг, той щеше да открие Южния материк. Защото Южният материк наистина съществува — той се нарича Антарктида.

Но Антарктида беше открита от руските мореплаватели Белинсхаузен и Лазарев почти петдесет години след второто плаване на Кук.

ЗАГИНАЛИЯТ СВЯТ

Сега им предстоеше дълъг път към родината. Но на връщане Кук искаше да посети неизвестни и малко известни области в Тихия океан.

На 11 март мореплавателите видяха жълтите планини на остров Пасха.

Този остров бе открит през 1687 година от пирата Едуард Дейвис. По-късно, на Великден 1722 година, го посети холандският капитан Якоб Рогевейн (Рогевеен) и го нарече остров Пасха. Оттогава до идването на Кук никой не бе виждал този остров.

Голи базалтови скали се издигаха отвесно от водата, като придаваха на острова вид на непристъпен замък. Каква мрачна, неприветлива страна? И нийде нито едно дърво — само тъмнокафяви храсти и жълта трева.

Ала на никоя земя нашите мореплаватели не се бяха радвали толкова много, колкото на тази изгоряла скала, стърчаща от дъното на океана. Три и половина месеца те се бяха носили по полярните морета. От лошата вода и престоялата храна половината екипаж заболя от скорбут. Самият Кук простина, беше измъчен и желаеше да прекара няколко часа на брега.

Чудно ли е, че безплодният остров им се стори рай?

А когато иззад носа изплува лодчица, в която седеше рибар островитянин, който учудено гледаше кораба, Едидей не се стърпя, скочи във водата и заплува към него. Той се покатери в лодката, прегърна смаяния рибар, пъхна веднага в ръката му два гвоздея и сам седна зад веслата. След минута той замъкна островитянина на палубата и смеейки се от щастие, го изправи пред Кук. Наобиколи го целият екипаж. По външност островитянинът приличаше на таитяните и това им вдъхваше надежда, че ще се разберат с него.

— Едидей, попитай дали имат банани! — викаха офицерите.

— Хубава ли е тука водата?

— Имат ли много свине?

— Кажи му, че ще заплатим добре.

— Ще им дадем всичко, каквото поискат.

Ала нещастният рибар от страх изгуби и ума, и дума и трябваше да го пуснат, без да научат нещо от него. Решиха да идат незабавно на брега.

На остров Пасха живееха всичко на всичко шестстотин-седемстотин души. Те говореха полинезийски език, но от всички полинезийски племена това, изглежда, беше най-бедното. Жителите на остров Пасха нямаха не само свине, но и кучета, каквито имаха дори новозеландците. Хранеха се с риба и плъхове, които се въдеха в изобилие на острова. Прясната вода беше малко и я заменяха с отвратително сладникавия сок на дива захарна тръстика.