Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 31

Привечер те не се завърнаха.

Разтревожих се много и съжалявах, че ги бях изпратил толкова далече от кораба. А на сутринта изпратих да ги търси въоръжената лодка с десет войници от морската пехота под командата на лейтенант Бърни.

Тази лодка трябваше да заобиколи Дългия остров, да се отбие в Източния залив, а оттам да се отправи към Залива на растенията. Този залив се славеше с изключително вкусната целина, която растеше по покритите му с гъста гора брегове. Дори английските градинари не биха могли да отгледат по-хубава целина. И затова ние бяхме уверени, че нашите изчезнали другари са посетили вчера Залива на растенията.

В Източния залив не намерили нищо. Лейтенантът заповядал да плават по-нататък.

В два часа по обяд войниците видели голямо новозеландско село. Жителите изскочили на брега и започнали да махат с ръце, като молели лодката да се отдалечи. Но лейтенантът заповядал да слязат на брега и придружен от петима войници с пушки в ръце, обходил всички колиби. Нищо подозрително не можали да открият. Едно само учудило лейтенанта — в това село нямало нито един млад и здрав мъж. Във всяка колиба ги посрещнали само жени, старци и деца.

В три часа продължили пътя си. Ето най-после и Залива на растенията.

До брега имало дълга пирога. Пазели я двама нашарени воини. Щом видели лодката, спуснали се към гората.

— Да спрем ли? — попитал кормчията.

— Спрете — казал лейтенантът.

И след минута носът на лодката се врязал в крайбрежния пясък.

— Гледайте, обувки! — изведнъж извикал войникът, който пръв скочил на брега.

— Знам чии са тези обувки — мрачно казал друг войник. — Това са обувките на моряка Удхауз. Неговите крака са извити навътре и само той може така да изкриви обувките.

— Търсете, търсете! — завикал лейтенантът. — Ние трябва да претърсим целия бряг!

И тутакси сам се натъкнал на находка.

Сред високата трева имало двадесет големи плетени кошници, пълни с месо.

— Сланина! — извикал един от войниците.

— Не, месото е прясно — забелязал друг.

— Кучешко месо — казал трети. — В тази проклета страна няма нито волове, ни свине, ни овни.

И блъснал кошницата с върха на ботуша си. Кошницата се катурнала. Върху окървавената трева се изсипала купчина месо.

Най-отгоре на тази ситно нарязана купчина месо имало отсечена човешка ръка. До свития лакът се виждали ясно две големи лилави букви: «Т.Г.»

— Назад! В лодката! — заповядал лейтенантът и отрядът мрачно се потътрил към брега.

Върху голям хълм стояли новозеландски воини, размахвали копията си и наблюдавали англичаните, които вървели бавно по високата трева.

— Разрешете да им дадем да разберат тия кучета, сър! — се развикали войниците, обръщайки се към лейтенанта.

И преди той да може да им отговори, екнал залп, после втори, после трети. Голият хълм се покрил с трупове.

Лейтенант Бърни, който се завърна с отряда си едва в единадесет часа вечерта, ми доложи за всичко. Реших да се откажа от безполезното отмъщение към озверелите людоеди и колкото се може по-скоро да напусна тази мрачна страна. На другия ден вдигнахме котва.“