Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 12

Те обичаха земята си и не се доверяваха на могъщите чуждоземци.

МАТЕРИК ИЛИ ОСТРОВ?

Кук реши, че е безсмислено да остава по-дълго тука, и потегли покрай брега на север. Целият екипаж искаше по-скоро да узнае дали са открили Южния материк, или Нова Зеландия е един от безбройните острови на Тихия океан.

Духаха насрещни ветрове и „Усърдие“ се придвижваше бавно напред. На брега мореплавателите слизаха само за вода и избягваха среща с новозеландците. Но виждаха отдалеч села и мощни дървени крепости, които новозеландците наричаха „и-пу“. Тези крепости с висока ограда от греди бяха построявани по върховете на скалите.

Нощем корабът хвърляше котва в заливите, каквито тук имаше много, и тогава на брега се събираха новозеландци, палеха огньове, играеха военни танци и проклинаха чуждоземците. Този шум пречеше на англичаните да спят, но в края на краищата те свикнаха с него. Заплахите продължаваха да вълнуват само Тупия и той всяка вечер се обръщаше с реч към новозеландците.

— Слезте на брега и всички ви ще избием! — викаха му в отговор новозеландците.

— Ние не искаме да се караме с вас — разсъдително отговаряше Тупия, — брегът е ваш. Но с какво право ни оскърбявате тук, в морето? Морето не е нито наше, нито ваше, ние не искаме да воюваме с вас. Ние нямаме никаква причина да се караме.

Веднъж с подобни речи той разяри до такава степен новозеландците, че те се решиха на крайно дръзка постъпка. Използувайки нощната тъмнина, към „Усърдие“ се приближи една пирога и няколко воини се покатериха на палубата. Те искаха да убият Тупия, но за щастие той беше слязъл за нещо долу. Като не го намериха, те хванаха неговия племенник Тайото, хвърлиха го в пирогата и се понесоха към брега. Тайото заплака, моряците, които стояха на пост, чуха плача му и започнаха да стрелят. Точен изстрел повали един от похитителите, малкият таитянин се възползува от суматохата, скочи във водата и заплува към брега. Подир минута той вече беше в прегръдките на чичо си.

След като заобиколи най-северния нос на Нова Зеландия, „Усърдие“ се насочи на юг покрай западното крайбрежие. Тази част на страната беше слабо населена, тук жителите изглеждаха по-дружелюбни и пътешествениците можеха да се разхождат свободно по брега. През време на една такава разходка Кук и Бънкс се изкачиха на върха на една висока планина. Цялата страна лежеше пред тях.

— Гледайте! — извика Кук. — Нас от всички страни ни заобикаля вода. Ние сме на остров! Но къде е вашият Южен материк?

Бънкс огледа внимателно хоризонта. И изведнъж на юг, зад тясна ивица вода, видя покрити със сняг планински върхове.

— Да, ние сме на остров — каза той. — Но този остров само от три страни е заобиколен с океана. От четвъртата страна има тесен проток. А зад протока е Южният материк.

Кук помисли, че може би Бънкс е прав.

Ами ако този остров се намира на също такова разстояние от Южния материк, както Англия от Европа?