Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 24
Никола Вапцаров
Боев. Дявол да го вземе, но всичко, което казахте, може да влоши положението на Романов и да осигури живота на работниците, съмнително, разбира се, но към процеса не се отнася и затова ние трябва да запазим тези неща.
Боев. По-тактично е да си отида. Довиждане, Андрей. Иначе може да предугадят.
Андрей
Романов. Що за страх, драги колега? Изплашили сте се?
Андрей. Не се смейте, господин Романов! Там лежи един човек, мъртъв, с разкъсан стомах от шмиргелови парчета.
Попов. Как, той умря ли?
Андрей. Да, умря!
Романов. Разбира се, разбира се, това е друго… Трябва да се отнасяме с уважение към мъртвите.
Андрей. А към живите? Ако ние се отнасяхме с уважение към живите, сега той нямаше да бъде мъртъв.
Романов. Странно е това желание да трупаме всичко върху нашата съвест.
Андрей. И вие наричате това „желание“? Хъмм!… „Желание“!… Но не разбирате ли, че нещата се налагат в случая мимо нашето „желание“? Вие не чувствувате ли, че той оттам крещи страшно: „Убийци, убийци!“…
Романов. Еее, ето ти и халюцинации.
Попов. Да, да, халюцинации.
Андрей. Вие не чувате ли как жена му, децата му крещят всички заедно в къщи: „Убийци, убийци, убийци!“…
Романов. Как, вие и това ли чувате?
Попов. Но те още може би не знаят.
Андрей. Вие не чувате ли как от фабриката тежко, като удар и чук, всички работници повтарят под ритъма на машините: „Палачи, палачи, палачи!“…
Попов
Романов
Попов. Аз?… Не. Но това е така страшно… Като че ли той действително чува… Някога там, в морето, когато беше много тихо, през нощите, някой от екипажа казваше, че чувал виковете на удавените в далечината. Отначало всички се смеят, но след пет минути до един стоим безмълвни и слушаме… Няма нищо и все пак напрягаме слухът си. Страшно е, нали?
Романов. Страшно! И ти се страхуваш? Според мене не е мъчно всичко да се уреди. И защо това чудовищно надуване на нещата? Каква полза?
Лекарят
Романов
Лекарят. Но какво съм виновен аз, господин Романов, та ми се сърдите? Положих всички усилия и въпреки това…
Романов
Лекарят. Знаете ли; открих, че той мирише слабо на алкохол.
Андрей. Как, как?
Попов. На алкохол?
Романов. На алкохол? Истина ли той мирише на алкохол?
Лекарят. Да, на ракия.
Романов