Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 26

Попов. Кой е?

Романов. Жорж. Впрочем той ще се издигне. Убеден съм, че нему ще върви. (Гледа часовника си). Още го няма този дяволски кръчмар.

Попов. Жорж е добро момче и има зад гърба си цяло състояние.

Романов. У него няма нито следа от вашата сантименталност, а то е добър залог.

Андрей. Нима у мене има сантименталност?

Романов. Дори в твърде голяма доза.

Андрей. А мене ми се струва, че нямам нито следа от тази проказа.

Попов. Защо пък проказа?

Романов. Той много правилно се изрази — същинска проказа. Ако аз съм се поддавал на такива чувства, знаете ли, досега да съм полудял. Но вие сте млад. Всичко ще се изпари. Във ваш интерес е. Да се отстраняват пречките за мене е страст.

Андрей. Да се отстраняват пречките за мене е нужда.

Романов. Добре, както искате го наречете, все едно. Тогава защо не отстранявате? Един човек бил убит. Какво искате? Защо не прескочите трупа му и не вървите напред?

Чука се на вратата.

Попов. Влез!

Влиза Кръчмарят.

Кръчмарят. Добър ден. (Бърше си лицето.) Брей, топло, брей… Небето се е нагряло като връшник. Малко като бърза човек — остави я…

Романов. Ела, ела насам.

Кръчмарят. Идва при мене господин Сираков и ми казва: „Бягай — казва — при инженера в амбулаторията.“ Две крачки място, а замирисах от пот като пор.

Романов. Бай… (Гледа. Кръчмаря.)

Кръчмарят. Коста, Коста.

Романов. Така, бай Коста. Викаме те по една работа при нас и вярваме, че няма да се излъжем с тебе.

Кръчмарят. Еее, и таз хубава, може ли!

Романов. Фабричното управление отдавна искаше да отвори на свои средства някъде близо една лавка, но аз се противопоставих. Където има повече пари, и клиентите са там, нали?

Кръчмарят. Така е, така е…

Романов. Тази работа я разтурихме. Нека, казвам, и хората да преживяват.

Кръчмарят. Хубаво сте направили, господин инженер, а то, какъвто затегнат стана живота, бог знае къде щяха да ни лаят кучетата. Благодарим.

Романов. Ти не можеш да отречеш, че имаш полза от фабриката.

Кръчмарят. Ааа, да пази господ, сега каквото е право — право е.

Романов. Добреее. Ами тази сутрин беше ли при тебе Арсо Македонеца?

Кръчмарят. Арсо ли? Умрял бил, казват. Бог да го прости.

Андрей (внезапно). Тази сутрин той идва ли при тебе?

Кръчмарят. Той всяка сутрин идваше.

Андрей. Всяка сутрин? Никога ли не пропускаше да не дойде?

Кръчмарят. Кажи го — никога.

Андрей. Пиеше ли? Какво пиеше?

Кръчмарят. Пийне си човекът едно шише ракия и си отива.

Романов (към Андрей). Просто красиво е да ви слуша човек. Ето това се казва крачка напред. Като че ли сте бил съдебен заседател.

Андрей (към Кръчмаря). И винаги си пиеше по едно и ише?

Кръчмарят. Като часовник.

Андрей. Едно шише, казваш. Какво е това шише? Един литър, половин или…

Кръчмарят. Да пази господ, петдесетаче.

Андрей (доволен, към Романов). За мене това е достатъчно, колега.

Романов (мъчи се да прикрие яда си). Слушай, бай Коста, тази сутрин да е пил случайно повече?

Кръчмарят (гледа учудено). Не е, господин инженер. Аз му дадох шишенцето, помня като сега, изпи го и си излезе човека.