Читать «Вълната, която бучи» онлайн
Никола Вапцаров
Никола Вапцаров
Вълната, която бучи
Действующи лица
Борис Попов — 55 г. — директор на кожарска фабрика
Елена — 48 г. — негова жена
Лилия — 20 г. — тяхна дъщеря
Андрей — 28 г. — техен син
Инж. Романов — 50 г. — заведующ техническата служба във фабриката
Председател на упр. съвет — 53 г.
Жорж — 21 г. — негов син
Мира — 25 г. — учителка по пиано
Сираков
Боев — механик във фабриката
Един файтонджия
Слугиня у Попови
Лекар — 30 г.
Работници
Действие първо
Елена. Лили, тука ли си?
Лилия. Да, майко.
Елена. Андрей още ли не е станал?
Лилия. Още е рано.
Елена. Някакъв файтонджия го търси.
Лилия. Файтонджия ли? Защо пък файтонджия?
Елена. Не зная. Дошъл бил още преди един час.
Лилия. Интересно.
Елена
Лилия. О, майко, аз днес съм настроена като пролетна чучулига. Искам да хвъркна горе във висините и… да пея… да пея. А ти какво мислиш, искам да те сърдя ли? Защо? Защо се сърдиш, майко? Нима това светло небе не те кара п тебе да пееш? И после… другото… Нима именно днес ти можеш да се сърдиш? Нали той е тука, той — блудния син, твоя син, майко!
Елена. Виждаш ли, ти спекулираш н, значи, не си глупава, за да не можеш да ме разбереш. Краката ти са само вода.
Лилия
Елена. С това, че Андрей е тука. С това, че днес в нашия дом е празник.
Лилия. Но, майчице, и аз искам да участвувам в този празник, нали съм негова сестра? Виж колко много, колко хубави цветя… „бели като душата на дете“. Помниш ли, преди да замине, много по-преди, той така казваше.
Елена. Да, да… той така казваше. Някога — по-преди… може би под влияние на романите, може би…
Лилия. Ти мислиш, че под влияние на романите? Така ли мислиш? Не, не може да бъде! Още тогава той беше самобитен, някак си не като другите. Аз бях малка, не разбирах нищо от неговите лудории, но после, сега, като че ли мотивирам всяка негова постъпка, как да кажа… като един вътрешен бунт… като непримиримост…