Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 23

Андрей. Виждаш ли, виждаш ли? Аз имам право… (С болка.) Имам право.

Боев се навежда над книжата.

Той даже не се е постарал да се прикрие. И защо? Кой ще го следи?… Всеки си има свой отдел и граби… Една взаимна, мълчалива компенсация. В офертите имаме две марки за парче, в книгата за материалите — триста и осемдесет лева. Къде е разликата? За мито ли? Това е смешно.

Боев. И сега ще дойде звездите да ми сваля. Гад!…

Лекарят (влиза). Къде отиде господин директора?

Андрей. След малко ще дойде.

Лекарят. Пострадалия почина въпреки всичките ми усилия да спася живота му.

Боев. Какво са вашите усилия, докторе? „Въпреки всичките ми усилия“… Ако от една страна режем, от друга над даваме, разбира се, нищо няма да излезе. „Усилия“…

Лекарят. Вярно… Но кой е крив? Случило се е… (Отива на телефона.)

Боев. Знам как се е случило. Може и друго да се случи…

Лекарят (на телефона). Ало, канцелария… Съобщете на господин директора, ако е там, че работника почина… Нека уведоми властите. (Отива направо в приемната.)

Боев. Какво мислите да правите?

Андрей. Естествено, ще изложа в съда това, което виждам.

Боев. Та кой ще ви вика в съда?

Андрей. Лесно. Ще накарам семейството на пострадалия да заведе дело.

Боев. Но вие, господин инженер, не знаете ли, че обикновено в такъв случай нищо не излиза.

Андрей. Зная. Вие имате право. Донякъде това е дон-кихотство, но не мога да мълча.

Боев. Те ще ви изхвърлят.

Андрей. Зная. Но да въведа нов порядък във фабриката, те пак няма да ми позволят, защото не е в техен интерес. А така поне на работниците ще се отворят очите.

Боев. А вие?

Андрей. Какво аз? Аз съм един, а те са много.

Боев. Така, така… Чакайте, вие, значи, искате да се жертвувате? А бихте могли да седите тука и да получавате заплатата си. Бихте могли така, по линия, да наследите завинаги онази гад Романов. Знаете ли, аз съм груб човек… Много съм страдал и нежности в устата ми стоят като коприва, но вие, вие сте ми брат!

Андрей. Боев, нека бъдем братя!

Боев. Ще им кажа аз, всичко ще им кажа. И да видиш как те обичат с простите си души, ще видиш, Андрей. (Гледа го с любов.) Нали не ми се сърдиш, че те наричам така? Какви братя сме, ако приказваме като на бал? Ако те уволнят, ние и стачка можем да им направим.

Андрей. Слушай, остави това… Има работи, които ти не знаеш. Как ще живея аз по-нататък, когато в бащиния ми дом ще настъпи такава паника? По-хубаво е да си замина. А стачка… има хиляди други причини…

Боев. Причини вярно има. Но стачица ще им направи-ме ние, братко, ей тъй на — от солидарност. А причини вярно има и тях ще сложим, най-важно — тях, а после — нека привикнат… току-така без практика не може.

Андрей. И не им казвай. Тука няма никаква моя жертва. (Сочи вратата.) Тя е там, тя е обща и усилията трябва да бъдат общи.

Боев. Добре. Има кога да поговорим за нашето поведение. А сега на най-главното, на практическата част. Ако Романов узнае твоите обвинения, няма да допусне тези неща (сочи парчетата и книжата) да влязат в съда в такъв вид.

Андрей. Моите обвинения не се базират само върху тях. Ами тази язва в котела и превишеното налягане? Ами трансмисиите, които се люлеят като паяжина? Ами липсата на вентилатори?