Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 22

Андрей (с болна ирония). А Бранд, татко, какво ще стане с твоя Бранд — „с разветите коси от бурята, в момента, когато преминава фиорда“?

Попов. Да… Бранд… (Тъжно клати глава.)

Андрей. А за плъховете — имаш право. Аз нищо не мога им стори. Аз — сам. Но техния живот е застрашен, защото кораба все пак ще пропадне, защото милиони чакат неговата гибел! И ако вам се струва, че няма бряг — лъжете се, — има бряг!… Но вашите очи са много стари и не виждат, и не искат да видят.

Чува се гласът на пострадалия: „Докторе, дай ми някакъв бяс бе, отрова ни дай… Ооох!“

Попов. Не мога да понасям повече. Нека дойде Романов, нека той се разправя, нека той слуша. Не мога да издържам тези погледи. Ти видя ли как ме гледаха работниците? Искам ли аз… Нещастие… А ти, Андрей, внимавай. Той, Романов, ще оправи всичко. Не бързай.

Влиза Боев, облечен в дочени дрехи. Мълчаливо поздравлява Попов.

Боев (към Андрей). Ето, господин инженер. Всички парчета не могат да се намерят.

Попов. Защо са ти тези неща?

Андрей. Търся виновния.

Попов. Искаш да кажеш — инженер Романов?

Андрей. Точно така. Още по-рано го запитах за разликата по отношение на оборотите. Той се засмя и отвърна: „На практика не всичко е така гладко, както на теория.“

Попов. Не разбирам.

Андрей. На шмиргелите, които се употребяват в тази фабрика, е написано, че се допускат максимални обращения хиляда и осемстотин, а на осите ние имаме две хиляди и петстотин въпреки крайно нестабилните стативи.

Попов. И ти искаш да обвиниш инженер Романов?

Андрей. Не само това. Гадното тука е, че аз подозирам гешефт.

Попов. Гешефт?!

Андрей. Да, така ми се струва. (Вади от джоба си малка лупа и наблюдава няколко парчета от шмиргвла.)

Пауза.

Попов. Стига, Андрей! Не забравяй, че благодарение на него ти от утре заемаш неговия пост.

Андрей. Тогава какво — да си затварям очите?

Попов. Не да си затваряш очите, но да не пламваш.

Андрей. И когато в тази фабрика има убийци?

Попов. Убийци?!

Андрей. Този човек там е убит с предумисъл от инженер Романов.

Попов. Не е възможно!… Какво искаш да кажеш?… Чакай, Андрей… Не бързай, ти много бързаш… Защо не идва той?… Къде е Романов? Ще отида… Внимавай, не бързай с изводите си. Той ще ти докаже… Аз ще го извикам… (На излизане.) Андрей, не бързай!… (Внушително.) Андрей, не бързай!…

Андрей. Та това не са шмиргели, а боклуци.

Боев. Още не мога да разбера нищо.

Андрей. Не разбирате? За мене е ясно — инженер Романов, за да реализира икономии, вместо шмиргели е доставял боклуци. Инженер Романов е знаял, че тези шмиргели не отговарят на оборотите, и ги е поставял…

Боев. Гадове… (През зъби.) Онзи човек лежи с раздробен стомах…

Пауза. Андрей разглежда офертите и книгата за материалите.