Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 21
Никола Вапцаров
III работник. Да го няма Романов, той ще ги оправи, ама…
V работник. Какво ще ги оправи бе, така се оправя то. Като бил син на директора, та ще го гледат за черни очи. Господ да е, щом им мъти водата, ще го изгонят.
IV работник
I работник. Казвам му на това момче
Лекарят. Втори поред.
V работник. Какво му е, та е толкова оклюмал?
IV работник. Гледа си хала човекът.
Андрей. Един човек е унищожен като животно, а ние ще разрешаваме тактически задачи. Срамота!
Лекарят
Андрей. Чуваш ли?
Попов. Страшно… И как ли боли?
Андрей. Боли… Знаеш ли, иде ми да й драсна една клечка кибрит… или като тогава — една бомба, но не малка — така — всичко да пръсне, от основи…
Попов. Кой е виновен тук? Счупил се е шмиргела, и туйто…
Андрей. Кой е виновен? Без виновен не може. Все има някой, има първопричина винаги.
Попов. Още по-добре. Нека виновния е един, а не цяла фабрика.
Андрей. И ти искаш да го търсиш?
Попов. Разбира се.
Андрей. Добре.
Попов. Какво мислиш да правиш?
Андрей. Ще търся виновния.
Попов. А ако няма виновен? Ако виновния сега умира?
Андрей. Обикновено така става. Мъртвия не може да говори, виновния има пари и обществено положение, а истината затрупват с камъни и пръст.
Попов. Мислиш ли ти, Андрей, че толкова лесно може да се намери виновния?
Андрей. Не е никак мъчно. Преди всичко това е система. Не е лесно само да се накаже.
Попов. Да, да, дори така да е. Тогава? Имало е хиляди случаи, когато моята съвест на прям моряк се е бунтувала страшно. Но… нищо не може да се направи. Ние всички сме в един кораб, може би според твоите млади очи гнил, плесенясал, пълен с плъхове, и сме се впуснали с него в далечно плаване… Да се изчистят плъховете друг изход няма, освен да запалим кораба… А наоколо е море… няма бряг… По-хубаво ли е да изгорим ние, Андрей, или по необходимост дз оставим плъховете?