Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 19

I работник. А мене от пет месеца е и не минава.

I работник. От пет месеца? Тогава — не знам.

II работник. Мъчно ми е, не мога понякога място да си намеря. Имам детенце… Завърна се в къщи и то запротяга ръчичките: „Татко… татко…“ (Съвсем с мъка.) Едва бръщолеви… Искам да го целуна, а не ми дават.

I работник. Не дават ли?

II работник. Не дават.

I работник. Кой не дава?

II работник. Докторите…

I работник (със съчувствие). Тюуу — зверове!

II работник. И като си помисля, че ще трябва да го оставя… На кого?… С какво ще живеят?…

I работник. Е де, е де, виж го къде отиде. За това не мисли. Млад си, като на куче, дето е казано, ще ти мине. Аааа таквоз… за това не мисли… Не струва. От мъка човек се поболява… Тъй ами, не мисли…

II работник. И аз не искам да мисля, ама само влиза в главата ми. Като муха — пропъдиш я, а тя след малко, ето пак забръмчи до ухото ти.

Влиза III работник. Едър, с кожен каскет и китката му на едната ръка е превързана грубо.

III работник. Подранили сме, както се вижда. Брей, ама жега ще бъде днес… (Бърше си челото.)

I работник. Ба, така, на сянка, както съм тука, нищо ми няма.

III работник. О, бай Младене, ти ли си бе! И ти при доктор на стари години. Какво ти е!

I работник. А че… очите, баевото. Не гледат пустите, сълзят и беля ми правят.

III работник. Беля ли?

I работник. Онзи ден надзиратело ми каза да боядисам сто и петдесет парчета червен цафтиян. Хубаво, ама от пусто недоглеждане първите шест парчета съм боядисал сини и чак после се усетих. После — разправия, колкото си искаш. Така е то, когато човек не доглежда.

III работник (смее се). Голяма работа! И тях няма да ги хвърлят.

I работник. А бе то — така е, ама на…

III работник. Не се коси, ние няма да я оправиме.

I работник. Ти какво, за ръката ли си дошел? Какво ти е?

III работник. Натъртена е нещо.

I работник. А че докторът ще ти помогне ли на натъртено?

III работник. Все по разбира той.

I работник. Разбира, вятър! Аз от баба си още зная — на натъртено — лук. Лучец, лучец на натъртено. Така да знаеш. Турни кълцан лук, пък после, ако не мине, магаре ми кажи.

II работник (мълчи, умислен до това време). Ти все знаеш.

I работник. Зная зер. Сега, което зная — зная.

II работник. А за очите си цяр не знаеш, ами при доктора си дошел?

I работник. Е, то за очите е друго. И на тях им знам цера, на моите очи.

III работник. Хайде де, какъв е?

I работник. Младост.

Вторият и третият работници се смеят. Влизат IV, V и VI работници. VI работник е с патерица. Единият му крак е превързан.

I работник. Не сме били само ние за доктор.

IV работник. Не бой се, лека-полека, както върви, по цяла смяна ще идваме.

V работник. Трай, че иде доктора с онова куче…

III работник. Че какво, като иде, за него сме дошли я. Него чакаме. Или да я оправят, или…

VI работник. Икономии ще ни правят на наш гръб… Ех, няма ли и ние да ги впрегнем един път… да ги видя аз как се вдига ос, тон и половина, с дванайсет души… Да видим тогава чии крака ще се счупят. „Не си внимавал — казва — и затова си го счупил.“ Не съм внимавал ли? О-ооо, да видя аз тогава!…