Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 19
Никола Вапцаров
I работник. А мене от пет месеца е и не минава.
I работник. От пет месеца? Тогава — не знам.
II работник. Мъчно ми е, не мога понякога място да си намеря. Имам детенце… Завърна се в къщи и то запротяга ръчичките: „Татко… татко…“
I работник. Не дават ли?
II работник. Не дават.
I работник. Кой не дава?
II работник. Докторите…
I работник
II работник. И като си помисля, че ще трябва да го оставя… На кого?… С какво ще живеят?…
I работник. Е де, е де, виж го къде отиде. За това не мисли. Млад си, като на куче, дето е казано, ще ти мине. Аааа таквоз… за това не мисли… Не струва. От мъка човек се поболява… Тъй ами, не мисли…
II работник. И аз не искам да мисля, ама само влиза в главата ми. Като муха — пропъдиш я, а тя след малко, ето пак забръмчи до ухото ти.
III работник. Подранили сме, както се вижда. Брей, ама жега ще бъде днес…
I работник. Ба, така, на сянка, както съм тука, нищо ми няма.
III работник. О, бай Младене, ти ли си бе! И ти при доктор на стари години. Какво ти е!
I работник. А че… очите, баевото. Не гледат пустите, сълзят и беля ми правят.
III работник. Беля ли?
I работник. Онзи ден надзиратело ми каза да боядисам сто и петдесет парчета червен цафтиян. Хубаво, ама от пусто недоглеждане първите шест парчета съм боядисал сини и чак после се усетих. После — разправия, колкото си искаш. Така е то, когато човек не доглежда.
III работник
I работник. А бе то — така е, ама на…
III работник. Не се коси, ние няма да я оправиме.
I работник. Ти какво, за ръката ли си дошел? Какво ти е?
III работник. Натъртена е нещо.
I работник. А че докторът ще ти помогне ли на натъртено?
III работник. Все по разбира той.
I работник. Разбира, вятър! Аз от баба си още зная — на натъртено — лук. Лучец, лучец на натъртено. Така да знаеш. Турни кълцан лук, пък после, ако не мине, магаре ми кажи.
II работник
I работник. Зная зер. Сега, което зная — зная.
II работник. А за очите си цяр не знаеш, ами при доктора си дошел?
I работник. Е, то за очите е друго. И на тях им знам цера, на моите очи.
III работник. Хайде де, какъв е?
I работник. Младост.
I работник. Не сме били само ние за доктор.
IV работник. Не бой се, лека-полека, както върви, по цяла смяна ще идваме.
V работник. Трай, че иде доктора с онова куче…
III работник. Че какво, като иде, за него сме дошли я. Него чакаме. Или да я оправят, или…
VI работник. Икономии ще ни правят на наш гръб… Ех, няма ли и ние да ги впрегнем един път… да ги видя аз как се вдига ос, тон и половина, с дванайсет души… Да видим тогава чии крака ще се счупят. „Не си внимавал — казва — и затова си го счупил.“ Не съм внимавал ли? О-ооо, да видя аз тогава!…