Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 17

Мира. А сега?

Андрей. Сега вярвам. Мина времето, когато хората мислеха, че с гладът ще отидат по-близо до бога. Гладът ги учи сега да искат свое право под небето. Те много чакаха, чакаха като вас и сега вече искат.

Мира. Тогава гръмотевицата ще дойде?

Андрей. Ще дойде. Гръмотевицата, когато човекът ще хвърли своето бреме и то ще падне със страшен грохот. Този човек аз бих искал да извая. (С увлечение.) Този човек… Силен, опиянен от свободата си… с мускули от стомана… с бляскав поглед…

Мира (унесено). И възроден, нали?

Андрей. И възроден…

Мира. И горд, нали?

Андрей. Да, и горд… С бликаща младост…

Мира (увлечена, неусетно отива при него и го хваща за ръката). С младост, с младост!… Ти ще го изваеш!… Трябва да го изваеш, Андрей, трябва да го изваеш!…

Жорж. О, вие много бързо станахте интимни!

Лилия (бързо). Жорж, моля те…

Мира (стряска се). Да… Какво?… Извинете… Какво направих аз?… Извинете… Аз трябва да си отида… Така неусетно…

Лилия (отива при нея). Мира, слушай, аз те разбирам… Остани, Мира!… Той не искаше…

Мира. Не, трябва да си отида… Довиждане. (Излиза.)

Лилия. Какво направи, Жорж. Колко си лош!

Андрей го гледа мрачно.

Жорж. Какво?… Аз се пошегувах. А тя така се увлече… (Към Андрей.) Вие като че ли ми се сърдите?

Андрей. Нещастната, тя трябва много да е страдала.

Лилия. И да знаеш как чувствува музиката!

Андрей. А само с уроци по пиано ли живее?

Лилия. Помага на татко в неговата работа. А някога и те са били богати.

Жорж. Аз не я обичам много. Тя като че ли ни гледа ня как отгоре и с малко злоба.

Лилия. Отгоре? Кой знае, може би има право.

Влиза Попов със Сираков.

Попов. Жорж, ние отиваме до фабриката. Баща ти пита дали ще дойдеш с нас.

Жорж. Разбира се, че ще дойда. В такова време е просто удоволствие да се кара. Лили, кога ще дойдеш с мене, нали ми обеща за днес? Ще те взема днес и ще караме славно! (Към Андрей.) И вие, ако обичате. Много се радвам, че се виждаме отново след толкова време. Довиждане. Ще има доста да говорим. По въпроса за „стоманените мускули“ съм напълно съгласен с вас. (Излизат заедно с Лилия.)

Попов. Андрей, когато отпочинеш, ще бъде необходимо понякога да обикаляш из фабриката, за да се запознаеш с машинарията, а главно — с двигателя и котлите.

Андрей. Добре. Мисля, че утре или други ден ще мога да почна.

Попов. До заминаването на Романов ти ще бъдеш негов заместник, а отговорност за всичко ще поемеш след тази дата.

Андрей. Добре.

Попов (към Сираков). Сега, Сираков, ти ще отидеш в канцеларията и там ще приготвиш изложенията по злополуката. При себе си няма да допускаш никого. Трябва също да редактираш в духа, в който ти казах, показанията на свидетелите работници.

Сираков. Разбирам. Господин директоре, не е излишно да ви доложа,… (Поглежда Андрей.)

Попов. Може да говориш всичко пред него.

Сираков. Като че и Боев насъсква работниците. Нещо негодуват за злополуката…

Попов. Кой ти каза това?

Сираков. Хе-хе-хе, аз имам хорица, които…