Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 17
Никола Вапцаров
Мира. А сега?
Андрей. Сега вярвам. Мина времето, когато хората мислеха, че с гладът ще отидат по-близо до бога. Гладът ги учи сега да искат свое право под небето. Те много чакаха, чакаха като вас и сега вече искат.
Мира. Тогава гръмотевицата ще дойде?
Андрей. Ще дойде. Гръмотевицата, когато човекът ще хвърли своето бреме и то ще падне със страшен грохот. Този човек аз бих искал да извая.
Мира
Андрей. И възроден…
Мира. И горд, нали?
Андрей. Да, и горд… С бликаща младост…
Мира
Жорж. О, вие много бързо станахте интимни!
Лилия
Мира
Лилия
Мира. Не, трябва да си отида… Довиждане.
Лилия. Какво направи, Жорж. Колко си лош!
Жорж. Какво?… Аз се пошегувах. А тя така се увлече…
Андрей. Нещастната, тя трябва много да е страдала.
Лилия. И да знаеш как чувствува музиката!
Андрей. А само с уроци по пиано ли живее?
Лилия. Помага на татко в неговата работа. А някога и те са били богати.
Жорж. Аз не я обичам много. Тя като че ли ни гледа ня как отгоре и с малко злоба.
Лилия. Отгоре? Кой знае, може би има право.
Попов. Жорж, ние отиваме до фабриката. Баща ти пита дали ще дойдеш с нас.
Жорж. Разбира се, че ще дойда. В такова време е просто удоволствие да се кара. Лили, кога ще дойдеш с мене, нали ми обеща за днес? Ще те взема днес и ще караме славно!
Попов. Андрей, когато отпочинеш, ще бъде необходимо понякога да обикаляш из фабриката, за да се запознаеш с машинарията, а главно — с двигателя и котлите.
Андрей. Добре. Мисля, че утре или други ден ще мога да почна.
Попов. До заминаването на Романов ти ще бъдеш негов заместник, а отговорност за всичко ще поемеш след тази дата.
Андрей. Добре.
Попов
Сираков. Разбирам. Господин директоре, не е излишно да ви доложа,…
Попов. Може да говориш всичко пред него.
Сираков. Като че и Боев насъсква работниците. Нещо негодуват за злополуката…
Попов. Кой ти каза това?
Сираков. Хе-хе-хе, аз имам хорица, които…