Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 18

Попов (като на себе си). Ако той не беше толкова способен, ако производството не вървеше с него тъй добре…

Сираков. Аз само тъй… долагам…

Попов. Сега остави това… аз зная. Прибери всички книжа и иди в канцеларията.

Чува се отвън автомобилна сирена.

А ти, Андрей, почини си и можеш да обикаляш. (Гледа го.) Здрав си. Нищо ти няма. (Приближава се до Андрей и го тупа по рамото.) Само малко си бледен… Ще се поправиш. (Излиза.)

Сираков прибира книжата в папка.

Пауза.

Андрей. А вие, какво?… (Гледа го. Пауза.)

Сираков. Нищо.

Андрей. Чиновник ли сте тука?

Сираков. А че… чиновник.

Андрей. В канцеларията?

Сираков. Навсякъде…

Андрей. Професия имате ли?

Сираков. И аз съм техник, само че в едно предприятие на господин Председателя си изгубих ръката при злополука. Андрей. А сега?

Сираков. Сега — нищо… работя…

Андрей (с презрение). Работиш… А знаеш ли каква е разликата между тебе и червея?

Пауза. Сираков го гледа учудено.

Когато настъпиш червей и се откъсне част от него, тя пак ще израсне, но твоята ръка — никога!

Завеса

Действие второ

Чакалня във фабрична амбулатория. Наоколо до стените пейки. В средата — голяма правоъгълна маса и по нея разпокъсани списания и вестници, наоколо й няколко стола. По стените са окачени картини с твърдо съмнителна художествена стойност. Сюжети: „Борба с туберкулозата“, „Венерическите болести“ и плакати „Пази чистота“ и други. Вдясно — прозорец. Вляво — врата, която води за приемната на лекаря. В дъното — голяма двукрила врата, напълно отворена. През пея се виждат рафтове с медицински потреби. До самата врата от външна страна, в ъгъл, има телефон.

I работник (60 г.). Та свири, казваш, а?

II работник (25 г.). Свири.

I работник. Силно ли?

I работник. А че… силно. Тука. (Сочи гърдите си.)

I работник. Май че не е силно, ама си се изплашил. Много се плашите сега младите. А ние през войната…

II работник (прекъсва го). Какво вие през войната? Ти да си, та няма да се плашиш, а? Така било то! Войната… Остави я ти нея… Тогава е било друго…

I работник. Чакай бе, момче! Виж го как хвръква? Ама дее… Дай на човек две думи да каже…

I работник. Яд ме е, че само брътвиш.

I работник. Защо да брътвя? Чакай да ти кажа, пък тогава… През войната беше то. Един студ, студ, да плювнеш, плюнката на лед пада, на парчета…

II работник Е, чак толкова… Чул си го отнякъде.

I работник. Не вярваш, а? Какво си видял ти, момче — нищо. Още две косъмчета имаш под носа си… Та тогава нещо взе и мене да свири в гърдите. Ама свири, ти казвам — хармоника! Престане ли французино да боботи с антилерията, съберат се момчетата в землянката и викат: „Хайде, бай Младене“… Седна аз на средата, а те около ми и… слушат. Хеле, имаше едно даскалче: „Бай Младене — кай, — ти пари трябва да взимаш за музиката.“ Забоботи пак антилерията, а то се обажда: „Виждаш ли — кай — французино ти плеска ръце.“ Един вид бравос ми викат, разбираш ли?

II работник (смее се). Измисляш ги, ама хубаво ги измисляш. А французите ти ръкопляскат, а? Много пък далече се е чуло.

I работник. Че защо, може по безжичния да слушат хората. Ама какво съм седнал да ти разправям, ти не знаеш какво е това „безжичен“. Така, момче… Няма нищо — за една седмица ми мина.