Читать «Вълната, която бучи» онлайн - страница 18
Никола Вапцаров
Попов
Сираков. Аз само тъй… долагам…
Попов. Сега остави това… аз зная. Прибери всички книжа и иди в канцеларията.
А ти, Андрей, почини си и можеш да обикаляш.
Андрей. А вие, какво?…
Сираков. Нищо.
Андрей. Чиновник ли сте тука?
Сираков. А че… чиновник.
Андрей. В канцеларията?
Сираков. Навсякъде…
Андрей. Професия имате ли?
Сираков. И аз съм техник, само че в едно предприятие на господин Председателя си изгубих ръката при злополука. Андрей. А сега?
Сираков. Сега — нищо… работя…
Андрей
Когато настъпиш червей и се откъсне част от него, тя пак ще израсне, но твоята ръка — никога!
Действие второ
I работник (60 г.). Та свири, казваш, а?
II работник (25 г.). Свири.
I работник. Силно ли?
I работник. А че… силно. Тука.
I работник. Май че не е силно, ама си се изплашил. Много се плашите сега младите. А ние през войната…
II работник
I работник. Чакай бе, момче! Виж го как хвръква? Ама дее… Дай на човек две думи да каже…
I работник. Яд ме е, че само брътвиш.
I работник. Защо да брътвя? Чакай да ти кажа, пък тогава… През войната беше то. Един студ, студ, да плювнеш, плюнката на лед пада, на парчета…
II работник Е, чак толкова… Чул си го отнякъде.
I работник. Не вярваш, а? Какво си видял ти, момче — нищо. Още две косъмчета имаш под носа си… Та тогава нещо взе и мене да свири в гърдите. Ама свири, ти казвам — хармоника! Престане ли французино да боботи с антилерията, съберат се момчетата в землянката и викат: „Хайде, бай Младене“… Седна аз на средата, а те около ми и… слушат. Хеле, имаше едно даскалче: „Бай Младене — кай, — ти пари трябва да взимаш за музиката.“ Забоботи пак антилерията, а то се обажда: „Виждаш ли — кай — французино ти плеска ръце.“ Един вид бравос ми викат, разбираш ли?
II работник
I работник. Че защо, може по безжичния да слушат хората. Ама какво съм седнал да ти разправям, ти не знаеш какво е това „безжичен“. Така, момче… Няма нищо — за една седмица ми мина.