Читать «Американски богове» онлайн - страница 316

— Приключи ли?

— Почти.

— Искаш ли да идем на кино?

— Разбира се. С удоволствие. Но ми трябват още най-малко пет минути. Защо не почетеш „Ониън“?

— Вече прегледах броя от тази седмица.

Тя седна на един стол близо до входа и зарови из купчината вестници, заделени за вторични суровини, докато не си намери нещо за четене, докато Сам прибираше последните пари от касата в сейфа.

Спяха заедно от седмица. Сам се запита дали именно това е връзката, която е чакала цял живот. Каза си, че когато види Натали, се чувства щастлива единствено заради химическите съединения и феромоните в мозъка си, и вероятно си беше точно така; въпреки това единственото, в което бе сигурна, беше, че види ли Натали, се усмихва, а когато са заедно, й е хубаво и спокойно.

— В този вестник пак са пуснали една от ония статии — съобщи Натали. — „Променят ли се Щатите?“

— И променят ли се?

— Не ни казват. Казват само, че може би Щатите се променят, но те не знаели как и не знаели защо, и това може би изобщо не се случвало.

Сам грейна в усмивка.

— Е, това изчерпва всички възможности, нали?

— Вероятно.

Натали сбърчи чело и пак се зачете във вестника. Сам изпра кърпата и я сгъна.

— Според мен точно сега — въпреки правителството, държавата и всичко останало, — всички най-неочаквано се чувстват добре. Може би просто защото се запролети малко по-рано. Зимата беше тежка и се радвам, че отмина.

— Аз също. — Мълчание. — Тук в статията пише как мнозина съобщавали, че сънуват странни сънища. Лично аз не съм сънувала нищо странно. Нищо по-странно от обикновено.

Сам се огледа, за да провери дали не е пропуснала нещо. Не, не беше. Беше си свършила добре работата. Свали престилката, окачи я в кухнята. После се върна и тръгна да гаси осветлението.

— Напоследък и аз сънувам странни сънища — сподели тя. — Бяха толкова странни, че започнах, след като се събудя, да си ги записвам в дневник. Но когато ги прочета отново, ми се виждат безсмислени.

Сам си облече якето и си сложи ръкавиците с размер, който става на всички.

— Занимавала съм се с тълкуване на сънища — рече Натали. Беше се занимавала по малко с всичко, като се почне от тайни бойни изкуства за самозащита и сауни и се стигне до фън шуй и джаз балет. — Разкажи ми ги. А аз ще ти ги разтълкувам.

— Добре. — Сам отключи вратата и угаси и последната лампа. Пусна Натали да мине пред нея, също излезе на улицата и зак-лючи кафенето. — Понякога сънувам хора, които падат от небето. Друг път съм под земята и разговарям с жена с бизонска глава. Случва се да сънувам и онзи тип, когото миналия месец целунах в една кръчма.

Натали сбърчи нос.

— Трябваше да ми кажеш.

— Може би. Но ти да не си помислиш нещо! Беше от целувките „разкарай се оттук“.

— Казала си му да се разкара ли?

— Не, казах го на всички останали. Жалко, че не беше там. Натали потракваше с обувки по тротоара. Сам крачеше до нея.

— Купил е колата ми — каза Сам.

— Онази моравата грозотия, която държиш при сестра ти ли?