Читать «Американски богове» онлайн - страница 300
Нийл Геймън
Двамата бяха в микробуса „Фолксваген“ и пътуваха по магистрала Ей седемдесет и пет към Флорида. Бяха поели по изгрев слънце, шофираше Шадоу, а господин Нанси седеше до него и с измъчено изражение предлагаше от време на време да се сменят. Шадоу винаги отказваше.
— Щастлив ли си? — попита внезапно господин Нанси.
Наблюдаваше Шадоу от часове. Всеки път, когато Шадоу се извръщаше надясно, господин Нанси го гледаше с пръстенокафяви очи.
— Не бих казал — отвърна Шадоу. — Но още не съм мъртъв.
— Хм?
— Не наричай никого щастлив, докато не умре. Херодот.
Господин Нанси вдигна бяла вежда и каза:
—
— Онова на Херодот. То не означава, че мъртвите са щастливи — поясни Шадоу. — То означава, че не можеш да съдиш за формата на нечий живот, докато той не е приключил окончателно.
— Дори тогава аз не съдя — натърти господин Нанси. — А колкото до щастието, има най-различни видове щастие, точно както има страшно много различни видове мъртъвци. Лично аз просто взимам каквото мога и когато мога.
Шадоу смени темата.
— Онези хеликоптери — каза той. — Които откараха телата и ранените.
— Какво те?
— Кой ги е пратил? Откъде дойдоха?
— Не се притеснявай за това. Те са като валкириите или като мишеловите. Идват, защото са длъжни да дойдат.
— Щом казваш.
— Ще се погрижат за мъртвите и за ранените. Мен ако питаш, следващия месец — месец и нещо на стария Чакал му се отваря доста работа. Я ми кажи, Шадоу, момчето ми.
— Какво?
— Научи ли нещо от всичко това?
Шадоу сви рамене.
— Не знам. Вече забравих повечето неща, които научих на Дървото — рече той. — Струва ми се, че срещнах някои хора. Но вече не съм сигурен за нищо. То е като един от ония сънища, които те променят. Цял живот помниш част от съня и дълбоко в себе си знаеш някои неща, защото ти се е случило на теб, но когато тръгнеш да търсиш подробностите, те сякаш са се изпарили от главата ти.
— Да — каза господин Нанси. После рече намусено: — Не си чак толкова глупав.
— Може би — отговори Шадоу. — Но ми се иска да съм съхранил повече от онова, което ми се случи, откакто излязох от затвора. Бяха ми дадени толкова много неща, а аз отново ги изгубих.
— Може би си съхранил повече, отколкото си мислиш — рече господин Нанси.
— Не съм — отвърна Шадоу.
Прекосиха границата с Флорида и Шадоу видя първата палма. Запита се дали са я посадили нарочно тук, на границата, та човек да разбере, че вече е във Флорида.
Господин Нанси захърка и Шадоу го погледна. Старецът още изглеждаше много сив и дишаше трудно. Шадоу се запита не за пръв път дали по време на битката не е ранен в гърдите или в белите дробове. Нанси беше отказал всякаква медицинска помощ.