Читать «Американски богове» онлайн - страница 299
Нийл Геймън
— От стара коза яре съм — обясни господин Нанси. — Не се давам лесно.
Не говореше като щастлив човек. Говореше като старец, който изпитва болка.
Десетки от тях стояха или седяха на земята и по пейките. Някои, изглежда, бяха тежко ранени.
Шадоу чу тътен в небето — приближаваше се откъм юг — и погледна господин Нанси.
— Хеликоптери?
Господин Нанси кимна.
— Не се притеснявай. Вече няма страшно. Само ще поразчистят и ще си тръгнат.
— Ясно.
Шадоу си даде сметка, че иска да види с очите си част от онова, което трябваше да се разчиства. Взе електрическо фенерче от един беловлас мъж, който приличаше на водещ на новините в пенсия, и тръгна да търси.
Намери Лора просната на пода в една пещера, до диорама на джуджета миньори, сякаш дошли направо от Снежанка. Подът под Лора лепнеше от кръв. Тя лежеше на една страна, както вероятно Локи я беше оставил, след като бе изтеглил копието и от двамата.
Лора се държеше с едната ръка за гърдите. Изглеждаше ужасно уязвима. Изглеждаше мъртва, но Шадоу вече почти бе свикнал.
Той приклека до нея, докосна я с ръка по бузата и я повика. Очите й се отвориха, тя вдигна глава и я обърна, докато не го видя.
— Здравей, Пале — каза Лора.
Гласът й беше хриплив.
— Здрасти, Лора. Какво се е случило тук?
— Нищо — отвърна тя. — Някои неща. Победиха ли?
— Спрях битката, която се опитваха да започнат.
— Умното ми Пале — промълви Лора. — Онзи мъж, господин Уърлд, каза, че щял да ти забие кол в окото. Никак не ми беше симпатичен.
— Той е мъртъв. Ти, скъпа, го уби.
Лора кимна и каза:
— Това е добре.
Очите й се затвориха. Ръката на Шадоу намери студената й ръка и я стисна. След малко Лора отново отвори очи.
— Разбра ли все пак как да ме възкресиш? — попита тя.
— Струва ми се, че да — отговори Шадоу. — При всички положения знам един начин.
— Това е добре — каза Лора и стисна ръката му със студените си пръсти. После рече: — А обратното? То какво?
— Обратното ли?
— Да — прошепна тя. — Мисля, че би трябвало да съм си го заслужила.
— Не искам да го правя.
Лора не каза нищо. Просто зачака. Шадоу рече:
— Добре.
После дръпна ръка от нейната и я сложи на врата й. Тя каза:
— Моят съпруг!
Изрече го гордо.
— Обичам те, слънчице — каза Шадоу.
— Обичам те, Пале — пророни Лора.
Той хвана златната монета, увиснала на врата й. Дръпна силно верижката и тя се скъса лесно. После стисна с палец и показалец монетата, духна върху нея и отвори широко длан.
Монетата я нямаше.
Очите на Лора още бяха отворени, но не се помръдваха.
Тогава Шадоу се наведе и я целуна нежно по студената буза, Лора обаче не откликна. Той и не очакваше. После се изправи и излезе от пещерата, за да се взре в нощта.
Бурите бяха отминали. Въздухът пак изглеждаше свеж, чист и нов.
Шадоу не се и съмняваше, че утрешният ден ще е страшно хубав.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ЕПИЛОГ:
Нещо, което мъртвите не казват
Глава 19
Ще опишете една приказка най-добре, като я разкажете. Разбирате ли? За да опишете една приказка — на себе си или на света, — трябва да я разкажете. Това е уравновесяващо действие, то е и мечта. Колкото по-точна е картата, толкова повече тя прилича на територията. Възможно най-точната карта, това е самата територия, тоест такава карта е съвършено точна и съвършено безполезна.
Приказката е картата, която е територията.
Запомнете го.
