Читать «Укротителят» онлайн - страница 7

— Никой не е — каза Купър. — Предполагам, вече знаете какво е станало.

Събеседникът му печално разпери ръце:

— Единствено, че Матилда е мъртва. Задържах двамата Спиди при мен, докато дойде полицейска кола — съобразих, че е по-добре да припаднат при мен вкъщи, не съм ли прав? Не можех да оставя жена си сама на долния етаж, докато не се уверя, че няма никаква опасност — знае ли човек? Както и да е, вашите момчета ме бяха предупредили освен това да чакам, докато някой дойде да ме разпита. Май е по-добре да влезете. Вайълит е в гостната. Не се чувства добре, но кой би я упрекнал при тези обстоятелства? Да ви кажа и аз не съм в най-добрата си форма.

Той се отдръпна, за да пропусне Купър през вратата.

— Първата вдясно — обясни мъжът и последва полицая в уютна и малко претрупан мебелирана стая. В единия ъгъл тихо работеше телевизор. Орлов се наведе над жена си, която се беше проснала на близката софа.

— Това е сержантът. Дошъл е да поговори с нас — обясни той, като с едната си ръка внимателно я изправи до седнало положение, а с другата подхвана краката й и ги спусна на пода. След това бавно отпусна тежкото си налято тяло до нея на софата и с кимване покани сержанта да седне в близкото кресло.

— Джени крещеше нещо за кръв — довери той съвсем неуместно, — червена вода и кръв. Все това крещеше, през цялото време.

Вайълит потръпна.

— Говореше и за Христос — прошепна тя. — Чух я. Казваше, че Матилда приличала на Христос. — Вдигна длан към бледите си безкръвни устни. — Мъртва като Христос в окървавена вода. — Очите й се напълниха със сълзи. — Какво е станало с нея? Наистина ли е мъртва?

— Страхувам се, че е така, мисис Орлов. Съдебният лекар смята, че смъртта е настъпила между девет часа вечерта и полунощ в събота. Разбира се, засега това заключение е приблизително. — Той ги огледа последователно. — Бяхте ли тук през тези три часа?

— Бяхме тук през цялата нощ — отговори Дънкан. Личеше съвсем ясно, че се разкъсва между доброто възпитание, което му подсказваше да не задава въпроси, и естествената нужда да задоволи почти непреодолимото си любопитство.

— Не ни казахте какво се е случило — не издържа той. — Знаете ли колко е страшно, когато не знаеш какво е станало? Ще почнем да си въобразяваме какви ли не ужасии.

— Да не би да е била разпната? — запита Вайълит с треперещ гласец. — Казвам го, понеже не мога да си обясня защо иначе Джени ще говори, че била като Христос.