Читать «Укротителят» онлайн - страница 6

— Чекмеджето в кухнята — каза той. — Този е един от двата, дето седят в кухненското чекмедже. — Протегна ръка и докосна дръжката на ножа през плика. — Издълбах на дръжката „К“, за да се знае, че е за къщата. Другият е в бараката за инструментите и на дръжката му има „Г“ — той е за градината.

Купър огледа грубо издълбаното „К“ на дръжката и кимна, докато скриваше плика обратно в джоба си.

— Благодаря ви. Ще ми трябва и онзи от градината за сравнение. Ще наредя на някой от полицаите да отиде с вас, щом свършим тук — той се усмихна приятелски: — Предполагам, че имате ключове от къщата. Мога ли да ги погледна?

Мисис Спиди изхлузи през главата си връвчица, на която висеше ключ. Явно го беше носила под роклята, между гърдите си.

— Само аз имам. Само Джени държи ключа. Мистър Спиди не се нуждае от ключ за градината — тя го подаде на Купър. Той го пое и усети топлината на тялото й да преминава в дланта му. Ключът беше влажен и мазен от потта и той едва се сдържа да не потръпне от погнуса. Почувства се виновен, че те така силно го отвращаваха, а също и от ясното съзнание, че ако беше на мястото на мисис Гилеспи, не би ги търпял в къщата си дори половин час.

* * *

Най-близките съседи на мисис Гилеспи живееха в крилото, успоредно на централната сграда. Някога Сидар Хаус сигурно е представлявал едно цяло жилище, но сега дискретни табели сочеха пътя към врата на Уинг Котидж — западния край на постройката.

Преди да почука на нея, Купър се разходи по насипаната с чакъл пътечка до задния ъгъл и огледа вътрешния двор откъм гърба на сградата. Беше явно очертан с посадени в качета трицветни теменужки, зад които добре подрязан чимширов плет отделяше цветната градина от просторна морава, принадлежаща на на Сидар Хаус, с разпръснати тук-там дървета из нея. Почувства завист към обитателите. Колко скучен беше неговият апартамент — кутийка в сравнение с това, което виждаше в момента. Изборът да живеят в модерна сграда беше направила жена му; той би се чувствал безкрайно щастлив в къща с хоросанова мазилка и с градина като тази, а на нея й харесваха сгради, в които съседите са ти толкова близки, че ти протриват прага и по цял ден висят в дома ти. Но това е съдбата на повечето полицаи — цял живот да отстъпват на жените, които ги търпят. Неговото работно време беше толкова непредсказуемо, че и дума не можеше да става за опити да наложи собствения си копнеж за усамотение на жената, която в продължение на тридесет години беше търпяла отсъствието му със стоически добро настроение.

Той чу вратата зад гърба му да се отваря, бръкна във вътрешния си джоб и се обърна, изваждайки служебната си карта, за да се представи на приближаващия пълен застаряващ мъж.

— Сержант Купър, следовател. Полицейско управление Дорсет.

— Орлов, Дънкан Орлов. — Мъжът прокара ръка по широкото си, все още красиво лице. Ръката му трепереше. — Очаквахме ви. Страшна работа ви казвам. Не мислех, че крясъците на Джени Спиди могат да са толкова непоносими. Горката жена. Тя иначе е много кротка, стига нещо да не я разстрои. Не мога да ви опиша какво беше, след като намери Матилда. Изхвръкна от къщата и виеше като зъл дух. Успя да зарази и съпруга си и той също изпадна в нейното състояние. Веднага усетих, че трябва да е станало нещо ужасно, и затова се обадих на вашите хора и на линейка. Слава Богу, те дойдоха бързо и за щастие водеха със себе си сестра. Тя направо сътвори чудеса — успокои семейство Спиди за рекордно късо време. Страшна работа — повтори той. — Тук си живеем толкова спокойно. Хич не сме свикнали с такива неща.