Читать «Укротителят» онлайн - страница 9

— Нищо не бихте могли да направите — кимна Купър. — А сега кажете ми — стана ли нещо през деня? Чухте ли нещо необичайно?

— Говорите за съботата, нали? — Орлов поклати глава отрицателно. — Нищо, на което да сме обърнали внимание. — Погледна към Вайълит, сякаш търсеше потвърждение от нея. — Тук чуваме дори когато в Сидар Хаус звъни звънецът — мисис Матилда рядко приема посетители — той вдигна рамене. — При нас, сержант, се случват толкова малко неща, че се налага по цял ден да гледаме телевизия.

— А не се ли учудихте, че не я виждате в неделя?

Вайълит закри очи:

— О, скъпи — изплака тя, — нима тогава още сме могли да я спасим? Дънкан, това е непоносимо!

— Не — отговори Купър, — сигурни сме, че в неделя през нощта тя вече е била мъртва.

— Разберете ме, ние бяхме приятели — обясни Вайълит. — Дънкан и аз я познаваме от петдесет години. Тя ни продаде тази къща, след като мъжът ми се пенсионира преди пет години. Не може да се каже, че точно с нея ще пожелаеш да общуваш непрекъснато. За да поддържаш връзки с нея, номерът беше просто да не й досаждаш, да не я притесняваш или лъжеш. Можеше да бъде ужасно жестока с хората, които не й харесваха. Ние никога не сме досаждали на Матилда, но някои го правеха.

— Например? — попита Купър и близна върха на химическия си молив. Вайълит понижи глас:

— Джоана с дъщеря си Рут. Те никога не я оставяха на мира — все се оплакваха, все искаха пари. А и викарият се държеше направо скандално. — Тя погледна виновно съпруга си. — Знам, Дънкан не одобрява клюкарстването, но ще ви кажа, че викарият непрекъснато се опитваше да я накара да изпитва угризения заради малкото състояние, което имаше. Навярно знаете, тя беше атеистка и сигурно затова се държеше непозволено грубо с отец Матюс винаги, когато той дойдеше. Наричаше го уелска пиявица, и то право очите.

— Той обръщаше ли внимание на думите й?

Дънкан се засмя дрезгаво:

— Това беше просто игра. Понякога, когато я улучеше в добро разположение на духа, тя биваше много щедра. Веднъж например му даде цели сто лири за центъра за алкохолици, като му заръча да се моли за нейния метаболизъм — тя също пиеше, за да притъпи артритните болки… или поне така казваше.

— Но никога прекалено — добави Вайълит. — Никога не се е напивала. Беше истинска дама и не можеше да си го позволи. — Мисис Орлов шумно издуха носи си.

— Можете ли да се сетите за някой друг, който се е опитвал да й досажда? — попита Купър след кратка пауза.

Дънкан сви рамене: