Читать «Укротителят» онлайн - страница 5

— Но, докторе, защо не се вслушате във вътрешния си глас? Моят ми нашепва, че това е убийство — заради копривата. Кой ще вземе нарочно да се нажули с коприва, преди да умре?

— Вероятно като знак за самообвинение. За Бога, човече, в тия неща няма логика. Смятате ли, че един човек, който е на път да се самоунищожи, може да послужи като пример за ясно съзнание? От друга страна обаче — продължи той замислено, — съм изненадан, че не е оставила писмо. Тая история с желязното украшение е толкова театрална, че е редно да се очаква и някакво обяснение. — Докторът започна да загръща тялото в найлоновия чаршаф и между другото подхвърли: — Прочетете „Хамлет“. Отговорът може да е там.

* * *

Мистър и мисис Спиди се открояваха в сумрака на библиотеката като два дебели призрака. Бяха толкова хлъзгави и непривлекателни на вид, че оставиха у Купър впечатлението за не съвсем нормални. Очите им бягаха от съсредоточения му поглед и всеки негов въпрос беше повод за продължителна безмълвна консултация между двамата, преди единият да се реши да каже нещо.

— Доктор Блейкни ми спомена, че мисис Гилеспи има дъщеря, която живее в Лондон, и внучка в пансион — обясни той. — Можете ли да ми кажете имената им и да ми посочите къде мога да ги намеря?

— Тя държеше книжата си много подредени — каза най-после мисис Спиди, след като получи от съпруга си мълчаливо позволение да говори. — Всичко трябва да е в книжата — тя кимна с глава към бюрото и към дъбовия шкаф-картотека. — Някъде там. Подредени. Винаги много подредени.

— Не знаете ли името на дъщеря й?

— Мисис Ласел — изрече мъжът след кратко колебание. — Джоана. — Той подръпна долната си устна, която висеше някак странно, сякаш е била дърпана по същия начин години наред. Жена му се намръщи и с рязко движение го плесна по китката. Той бързо скри провинилата се ръка в джоба.

„Каква детинщина“ — помисли си Купър и се запита дали мисис Гилеспи не ги е държала само от съжаление.

— А името на внучката?

— Мис Ласел — отвърна мисис Спиди.

— Не знаете ли малкото й име?

— Рут. — Тя се консултира със съпруга си през притворените си клепачи. — Не са добри те. Госпожата обижда мистър Спиди заради градинарството, а госпожичката хока Джени заради чистенето.

— Джени? Коя е Джени? — запита сержантът.

— Джени е мисис Спиди.

— А, да. Разбирам — каза Купър и продължи с подчертано съчувствен тон: — Сигурно ужасно си се уплашила, Джени, когато си намерила мисис Гилеспи в банята й?

— О, да, точно така си беше — изхлипа тя и сграбчи ръката на съпруга си. — Ужасно, ама ужасно се уплаших. — Гласът й постепенно премина във вопъл.

Предпазливо и неохотно, тъй като се страхуваше от нова, още по-шумна реакция, сержантът извади от джоба си найлоновия плик, в който беше прибран ножът от пода на банята, и го сложи върху широката си длан.

— Не искам да ви разстройвам, но трябва да ви попитам дали това ви е познато. Виждали ли сте преди този нож?

Устните й се отпуснаха в гримаса, наподобяваща трагическа театрална маска, но все пак спря да вие и смушка мъжа си с лакът, за да го накара да говори.